МАГАЗИН "СТРОИТЕЛ" - ПИРДОП
ГАЗТРЕЙД
ПОЛИСТРОЙ 21
МАГАЗИН "СТРОИТЕЛ" - ПИРДОП
ГАЗТРЕЙД
ПОЛИСТРОЙ 21
Гореща новина
За 160 години от рождението на Хаджи Ненчо Палавеев и 150 години от основаването на местното читалище   По повод 160-годишнина от рождението на хаджи Ненчо Палавеев и 150 години от основаването на читалището в Копривщица, което носи името на благодетеля, в салона на културната институция, настоятелството организира юбилеен концерт под надслов „Не се гаси туй, що не гасне“. Читалищният салон бе изпълнен до край, след като дълго време не бе отварян за прояви, поради ремонт. Събитието бе уважено от министъра на културата Боил Банов и неговото семейство, кмета и административния секретар на община Копривщица Генчо Герданов и Николай Карагьозов,  председателя на културната комисия към Общински съвет Георги Доросиев, ръководители на институции, почетния гражданин Райна Каблешкова, Кирил Ф. Палавеев – почетен член и дарител на читалището,  поета Иван Пехливанов, общественици, представители на читалище „Христо Смирненски“ от гр. Златица, копривщенци.   Духовият оркестър на СУ „Любен Каравелов“ от възрожденския град със своите прекрасни изпълнения откри концертя и завърши с „Хубава си, моя горо“ – химн  на Копривщица. Председателят на читалищното настоятелство Галитьон Кесяков приветства всички с „Добре дошли!“. Той подчерта, че в тежките години на турско робство читалищата са предвестниците на свободата. Отбеляза, че по примера на българите от Свищов, Шумен и Лом, копривщенци основават своето читалище. В една от класните стаи на училището, основано от Найден Геров през 1846 година, през 1860 година е съществувала обществена библиотека. Духовните интереси на копривщенци нараствали и мнозина от тях са спомоществователи за закупуване на новоизлязлата българска литература. Нуждата от просвета и знания довела до идеята за основаване на читалище, но точната дата не е установена. За такава е приета краят на 1869, по една публикация във възрожденската преса от 1870 г. и публикуването на първият му Устав. Прочети още...
   |   

90% от печалбата на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” е реинвестирана обратно

Световни минни компании идват да се учат от българите

 

Денят на отворените врати в рудник „Челопеч” стана повод „Дънди Прешъс Металс” да представи новооткрития си СМАРТ център, който прецизно управлява всички процеси в предприятието. По време на срещата с журналисти директорът на дружеството д-р инж. Илия Гърков се похвали, че „Дънди Прешъс Металс Челопеч” е сред най-иновативните рудодобивни предприятия в света. Като доказателство той посочи, че само за година са посрещнали над 150 екипа на свои колеги от всички континенти, които са изявили желание да дойдат у нас и да видят как едно фалирало през 2003 г. предприятие за 15 години се е превърнало в технологичен лидер и пример в минната индустрия. 

Инвестиции, иновации и активна грижа за хората и природата са трите стълба, върху които се крепи успехът на „Дънди Прешъс Металс Челопеч”. В цифри това означава над 800 милиона лева, или 90 % от печалбата, реинвестирани обратно в предприятието и 960-те души, работещи там, екологията и местните общности.

Когато „Дънди Прешъс Металс” купува активите в Челопеч през септември 2003 г., рудникът е силно декапитализиран; оборудването, с което се работи, е морално и физическо остаряло. По това време находището функционира на равнище едва 50 % от капацитета си. Съчетаването на технологично съвършенство с безопасност, в което отговорността към хората и околната среда са неизменна част,15 години по-късно превръща рудника в еталон, чието ноу-хау идват да попиват професионалисти в минната индустрия от цял свят. Това, по думите на д-р инж. Гърков, се случва заради отговорността на компанията да развива квалифицирани специалисти, да подобрява производственото оборудване, ефективността на работа, успоредно с постоянната грижа за хората и околната среда.

 

Освен оборудване от най-висок клас, дружеството е въвело и развива нов интегриран подход към управлението на добивните дейности. Процесите в подземния рудник „Челопеч“ вече се следят в реално време, подобно на тези в откритите рудници. Въвеждането на интегрираната система на управление в предприятието през 2012 г. бе новост в сферата на подземния рудодобив в световен мащаб. Развитието на рудник „Челопеч“ продължава и в момента, при което ефективността на минно-добивните работи се е увеличила в рамките на 10 % до 30 %.

Обновленията започват още от 2004 г., но ефектът от инвестиционната програма става видим няколко години след това. От приблизително 500 000 тона годишен добив през 2004 г., той се удвоява през 2010 г., за да достигне 2.2 млн. тона към настоящия момент.

Макар че като стане дума за миньори и минно дело, първата асоциация е за хора в изпоцапани дрехи и покрити със сажди лица, хванали ръчен къртач, с който пробиват тесен тунел, за да стигнат до рудата, в рудник „Челопеч" се работи по съвсем различен начин. Благодарение на въведените съвременни технологии и автоматизация, работниците са в чисти дрехи и им се налага да разбират от компютри, а не толкова от къртачи.

Използването на wi-fi с добро покритие и осигуреност в подземни условия е все още новост, която съвсем малко рудници в света ползват. За обезпечаването на добра комуникация както под земята, така и на повърхността, се въвеждат комуникационни системи от ново поколение. Възможността да се пренасят данни в реално време се отразява върху възможността информацията да се анализира и да се вземат оптималните  решения, както и за много по-добрата сигурност на всички работещи в рудника. Операторите на минна техника пък получават задачите си на таблети в машината. Специално адаптираните за работа в индустриални условия таблети и wi-fi телефони също са сред иновациите в рудник „Челопеч“.

Макар често недооценени, инвестициите в разширяване и оптимизиране на производството имат непосредствен положителен ефект върху здравето и безопасността на заетите в рудодобива и преработката на полезни изкопаеми, на общностите в близост до предприятията и върху околната среда. Безспорен пример в това отношение е дейността на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, категоричен е неговият директор д-р инж. Илия Гърков. Той посочи, че след 2003 г. компанията е инвестирала над 100 милиона лева в проекти за модернизация и специфични дейности по опазване на околната среда. Целенасочено от 2004 г. насам „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ възстановява почви, засегнати от дейността на рудника, за да се осигури максимално възвръщане на терените към първоначалното им естествено състояние. А за периода от 2004 до 2017 г. е постигнато намаление на количеството депониран минен отпадък на тон добита руда с 43 %!

Водата е сред ресурсите, които се използват при добива и преработката на руда. Опазването й е сред основните ангажименти на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. В рамките на изпълнени проекти за модернизация на хвостохранилище „Челопеч“ е постигнато 90 % намаление на тон добита руда на заустваните води от хвостохранилището в околната среда. Консумацията на свежа вода за производствени нужди е намалена със 74 %, при троен ръст на добива след реализираните инвестиции в подмяна на основно оборудване в обогатителната фабрика.

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ инвестира не само в произведството и в служителите си, а и в местните общности, които са пряко или непряко повлияни от производствените им дейности. Направените от компанията инвестиции в обществото през 2015 – 2017 г. са в размер на над 3 млн. лв. От началото на дейността си в България дружеството е инвестирало над 17 млн. лева в обществено значими проекти. Съотношението на инвестиции в развитие спрямо дарения е 75 % към 25 %, като основните партньорства на компанията са в сферата на образованието, спорта, културата и социалната дейност в общините Челопеч, Чавдар и Златица. Един от най-успешните проекти в социалната политика е Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“. Дружеството осигурява цялостното финансиране за съществуването на гимназията, която е сред първите три училища по успех в Софийска област и сред 50-те най-добри в страната.

Материалът е предоставен от ДПМЧ

 

***

„Дънди Прешъс Металс Челопеч” в цифри

Производство към края на 2017 г.:

·        Добити 2 232 799 тона руда;

·        Преработени 2 218 719 тона руда;

·        Произведен меден концентрат 100,994 тона;

·        Произведен пиритен концентрат – 248 809 тона;

§  Произведени са 197,684 тр.унции злато (19% повишение спрямо 2016 г. ) и 35.8 милиона либри мед (намаление с 7% спрямо 2016 г.);

§  В края на 2017 г., ДПМ приключи придобиването на MineRP и заедно със своята компания Terrative Digital Solutions Division създаде ново дружество за дигитални иновации в минното дело за Канада, Южна Африка, Чили и Австралия;

§  Към края на 2017 г. в „Дънди Прешъс Металс” в Крумовград (първият новоизграден рудник в България от 40 години насам) са инвестирани близо $79 милиона.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

 

 

 

Август 2019
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031