„И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма“ – пишат за Христос евангелистите Матея, Марко и Лука. Което идва да рече, че в места за почит и молитва е кощунство да се търгува. Точно това се случи в Деня за почит и поклон пред безсмъртието на Апостола на Мемориален комплекс „Васил Левски“ на рида „Гълъбец“ в събота – 19 февруари.

 Търговец на сладка, ядки, гъби, вина и ракии, без всякакъв морал, срам и свян, бе заел значително място от територията на паметното място и… продаваше на спиращи автомобилите си там наши съвременници от тях. А те, вместо да се поклонят пред делото на най-великия българин, се интересуваха повече от стоката му, отколкото от извисяващия се наблизо паметник. Да беше взел поне няколко национални знамена, за да си ги купят и развеят в прослава на Апостола! Жестът щеше да понамали горчивината от случващото се. Дали пък именно заради такива като тези непочтени хора знаменосецът на Панайот Хитов не написа в тефтерчето си „Народе????“.

 Освен възпоменателен знак за делото му за освобождението на Отечеството, всеки паметник на Дякон Игнатий у нас е храм на българската святост и преклонение към Апостола! И той е най-почитаната икона в него, не само в дните около рождението и гибелта на Левски. Към Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Караджата, и хилядите като тях трябва да изразяваме уважението си всеки ден, призовават историци и общественици. На поканата да напусне святото място господинът, който се представи като буновчанин, се държа непочтително и пледира с „висшочайше“ покровителство „правото“ си да продава точно тук и точно  в този ден!

  От поведението му да е „търговец в храма“ на Левски, издигнат през 2007 г. по инициатива на също родения в с. Буново проф. Дойно Дойнов, се възмутиха и жители на селото. Бяха дошли с децата и внуците си да поднесат по китка кокичета и букети от червени карамфили на паметника и да изпълнят зова на сърцето си – да се поклонят пред Васил Иванов Кунчев! Човекът, който народът ни неслучайно нарече Апостол на Свободата. Безсмъртието му е най-яркото доказателство, че заветите му са живи с десетките знаци по земята ни, по която е бродил той. Страната ни е изпълнена с мемориали в негова чест.

 Преди време директорът на Национален музей „Васил Левски“ в родния град на Дякона – Карлово, изрази възмущението си от подобно поведение – да се превръща това място за почит към великия българин, в битак. Защото и в други дни търговецът е забелязван да се установява в района на паметника. Присъствието му там е тъжна и грозна гледка, и показва колко далеч са някои българи от завещаното ни от Апостола – да пазим чиста и свята родината си България, за която той даде живота си преди 149 години.