МАГАЗИН "СТРОИТЕЛ" - ПИРДОП
ГАЗТРЕЙД
ПОЛИСТРОЙ 21
МАГАЗИН "СТРОИТЕЛ" - ПИРДОП
ГАЗТРЕЙД
ПОЛИСТРОЙ 21
Гореща новина
 На 28 февруари управителят на Софийска област Иван Иванов проведе работна среща с ръководството на най-голямата компания у нас по финансови резултати и лидер в производството на мед в Югоизточна Европа – „Аурубис България“. В разговорите взеха участие изпълнителният директор на дружеството Тим Курт, членът на Съвета на директорите и финансов директор на компанията Ивайло Вътев, директор „Производство“ на предприятието инж. Димо Кирилов, Ивайло Георгиев – ръководител на отдел „Връзки с институциите“, кметовете на общините Златица – инж. Стоян Генов и на Пирдоп – Ангел Геров, служители на „Аурубис България“, главният секретар на областната администрация Мая Цанова и Румяна Петрова – „Връзки с обществеността“ на Софийска област. Прочети още...
   |   

 Отминалата 2021 година бе ползотворна за пишещият на копривщенски диалект в стихотворна форма Иван Пехливанов. Той живее в гр. Пловдив, където е роден, но е откърмен с копривщенски дух и бит. Затова се свързах с него по телефона, за да поговорим за творчеството и работния процес му.

 Намирам Иван Пехливанов и съпругата му Петя в добро здраве, като за годините им, казва той. Споделя, че тези ковид-времена не им се отразяват добре, защото животът им е като под похлупак. „Няма как да не ги ограничим. На всичкото отгоре, сега е студено и хич не можем да се движим и сме си двамата!“ отговаря той на въпроса ми дали са намалили контактите си. Те бяха запалени туристи и развиваха голяма обществена дейност в гр. Пловдив, а сега, поради възрастта си, не могат да ходят надалеч, и студеното време ги принуждава да правят разходки на по-близки разстояния.

 Попитах го дали това му дава време за повече творчество. Сподели, че при него творчеството е перманентен процес. Той върви непрекъснато, а пък и трябва да се занимава с нещо. За човек, който стихоплетства, трябва ли да има вдъхновение, за да вземе химикала и да седне над листа, отправих поредния си въпрос. Казва, че при него нещата са обратни – вдъхновението идва повече от работата и че ако чака вдъхновението да го посети, ще го изпусне. Първо обмисля цялостно творбата, за която иска да пише, набелязва си малък план в едър щрих, а някои детайли, даже повечето, идват от само себе си.

 Вдъхновението му си идва постепенно в процеса на работа. Отбеляза, че като се потопи в ситуацията, той я преживява и започва да я вижда от повече страни и се появяват по-тънки детайли. Поинтересувах се кой е първият човек, който прочита готовата творба. „Определено съпругата ми.  И не само когато е готова, а още в работния процес, даже отделни детайли и пасажи ѝ прочитам, споделям с нея много неща. Не са малко корекциите, които тя ми прави“, подчерта той. Върнахме се в годините назад, когато беше представена книгата му за неговия прадядо – поп Никола Белчов. Читателите на в. „Регион“ бяха запознати със събитието в Копривщица, когато беше представена, а съпругата му напомни годината – 2011 година. „Това е една скромна книга, според мен. Проучих много документи. И се получи една книга от около 300 страници. За моя много голяма изненада и удовлетворение тя стана причина в Пловдивско да бъдат поставени два паметника на прадядо ми. Единият паметник е в с. Милево, където е бил учител и откъдето е неговата съпруга. Другото селище е с. Белозем. Местните хора са оценили прадядо ми по достойнство – какво е бил за местните хора. Книгата беше представена и в двете села. Нека не прозвучи не скромно, но и аз имам дял в това.“ 

 През отминалата 2021 година в периода януари-март, отново на копривщенски диалект и в стихотворна форма, на бял свят излезе „Баба без Вас си не мое“. За нея каза: „Да не прозвучи отново нескромно, но аз познавам бита на копривщенци. Много време съм прекарвал сред тях. Бях буйно дете, което се интересуваше от всичко. Не съм стоял вкъщи. Имах много приятели, някои от които и сега са живи и здрави. Ходил съм да им помагам по ливадите. Покрай тях се научих и да кося. Познавам копривщенския бит. Знам какво представлява един копривщенски двор. Сега вече няма животни в тях, но тогава имаше и кокошки, и пилета, прасета, коне и волове, най-вече. Ходил съм да паса животни на приятели от махалата по поляните наоколо. Не бях само летовник, бях с копривщени копривщенин.“

 Помолих го да сподели за последната творба, която е вече готова, наречена „Майка България“. Отново е написана на копривщенски диалект. Действието се развива в годините след Освобождението. Главният герой е участник в Априлското въстание – дядо Владо. Започнал е да я пише през месец април и през юни я завършва. Доста творби е написал на стар копривщенски говор. Обикновено са хумористични. „Мина ми мисълта, че не само хумор може де се пише. Това е бил езикът на нашите деди, сред които има много духовни и учени хора. Много ме влече историята на Копривщица. Най-вече Априлското въстание. Знаеш, че аз съм правнук на поп Никола Белчов, главният заклинател на копривщенските въстаници. Тази тема много ме влече“, подчерта творецът.

 А как се е родила идеята? Трудно му е да каже, – продължава да споделя Иван Пехливанов. „Постепенно ми се оформи в главата този дядо, който освен че е бил въстаник, по време на Освободителната война е бил и опълченец. Внуците му го посещават, едни будни деца, които искат да знаят какво е преживял през тези славни и трагични години и той им разказва“. Пехливанов добавя, че при писането на произведението малко и учителят в него проговоря. Така дядото подпитва и своите наследници, правейки се, че нещо е забравил. Искрено споделих с него моето възхищение как в стихотворна форма на нашия си диалект пресъздава събитията от Априлската епопея през 1876? „Знаеш, пиша стихове не само на копривщенски диалект. Той остана моя запазена територия. Има и други творби в неримувана форма на това наречие, но стихове пиша само аз, добри или лоши“.

 Не веднъж Иван Пехливанов е споделял, че местния диалект го е научил от своята баба Тота, майката на майка му, която го е отгледала до 7-годишната му възраст в Пловдив. „През това време родителите ми живееха в Ямбол. Тя ме отгледа сама. А си беше  истинска копривщенка. До края на живота си носеше характерната за Копривщица носия и не промени никога говора си, на който аз проговорих“, върна се в детските си години творецът. Питам го кои са  информаторите му от нашия град, той вдъхновено подчерта, че са Анка и Дончо Керемидчиеви. „Първо, сме приятели и са ми много мили. С Дончо сме ергенували навремето. Бяхме една компания. Искам да поставя ударение върху това: тези хора от много години са ми като консултанти. Каквото ми е неясно, не мога да знам абсолютно всичко, към тях се обръщам. Да кажем какво се е яло, какво се е носело на къра и др. още детайли. Колкото и да си спомням, има неща, които са останали скрити или съм ги позабравил. Да спомена двуактната сцена „Пред дома на кака Тота“. Те ми разказаха колко литра се дои от една крава. От тях допълних знанията си за бита на копривщенци“.  

 В края на нашия разговор за своите бъдещи намерения поетът обяснява, че първата му творба „Коприщене“ сега има нова редакция. Наскоро е завършил второ стихотворение от един цикъл. Наумил си е да направи копривщенски триптих: „Годеж“, „Сватба“ и „Кръщене“ с едни и същи герои – баба и внучка. „Годеж“ вече го има. „Сватба“-та току-що я приключил. Ще я изпрати на дъщеря си в София, която ще я набере на компютър. „Искам да издам нова стихосбирка само на стар копривщенски говор. Живот и здраве, тя ще излезе през лятото на следващата 2023 година. В края на тази година, месец декември, ще навърша 80 години и искам да реализирам тази идея.“, споделя Иван Пехливанов.

 Благодарих му за отделеното време и го уверих, че много копривщенци обичат да го четат. Пожелавам му здраве  и  на  всички членове на семейството му, както и да продължи да ни радва с нови творби! „Желая здраве на Вас и съгражданите ни, на Вашите читатели и екипа на вестник „Регион“. Аз благодаря,  че около мен, в преносен смисъл, да има хора, за които да пиша и които ги интересуват творбите ми. Без това няма стимул.“, каза творецът.

 

 

 

Юли 2022
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031