На 11 и 12 ноември членовете на Сдружение „Здравец - общинска организация на инвалидите – Копривщица“ бяха на екскурзия в Северна България. Троянският манастир и Природонаучният музей в с. Черни Осъм, в което е и единственото училище за планински водачи, Ловеч – мостът на Кольо Фичето и Етнографският музей, Севлиево, Арбанаси и Горна Оряховица, Велико Търново и храм „Св. 40 мъченици“ – реставриран по проект на нашия съгражданин Теофил Теофилов - главен архитект и кмет на старопрестолния град, Царевец и Патриаршеската църква, царският дворец, Дряновският манастир, Етъра и Руската църква в гр. Шипка посетиха хората с увреждания от възрожденския град.

И докато някои в държавата се опитват да отнемат на хората с увреждания и пенсионерите социалните добавки и инвалидни пенсии, то други проявяват съпричастност към тях и правят дарения, за да могат да разнообразят дните си и да усетят сладостта на живота. Благодарение на спомоществувателството на „Аурубис България“, помогнали със средствата, бе осъществена една мечта на членовете на дружеството и бе организирана екскурзията. Ръководството на Сдружение „Здравец“ и всички от организацията изказват своите най-искрени благодарности и уважение към изпълнителния директор на компанията Тим Курт за съпричастността към хората с увреждания от Копривщица.

Проявено беше разбиране и от фирмата превозвач – „Анкор“ и нейния директор Петър Асенов. „Да направиш добро, да дадеш шанс на надеждата, да дариш усмивка, да подадеш ръка, когато някой се нуждае от опора, да вдъхнеш кураж, когато някой е обезверен – това е възвишено!“, се казва в благодарствения адрес, който е изпратен в „Аурубис България“. Отправят се пожелания и за крепко здраве и успешен бизнес, да продължават металурзите да бъдат милосърдни и отзивчиви към нуждите хората с увреждания и все така да пазят в сърцата си тези добродетели.

Тази екскурзия на хората с увреждания, тъй като имат ограничени възможности за пътуване, насърчи потенциала им и да бъдат приети от обществото като пълноценни личности. Голяма част от тях не са излизали от града с месеци и години. Те имаха възможността да посетят любими и красиви места от страна, предизвикващи възхита и историческа гордост, каквито носи и нашият град, в резултат на което се чувстваха по-независими и пълноценни, вдъхновени и удовлетворени от преживяното удоволствие.