Тогава се притекъл на помощ на семейство роми, които спешно трябвало да заминат от село Челопеч до гр. Елин Пелин. Обещали, каквото им струва услугата – да си заплатят и той се съгласил да ги превози.

„Стана през 1973 или 1974 г., спомня си доайенът на автомобилния спорт в региона. Качих ги в автомобила на площада в селото и полетяхме – трябваше да пристигнем за много малко време, защото закъсняваха за нещо си”. Казва – полетяхме, тъй като разстоянието до гр. Елин Пелин, което е около 55 км., изминал за има-няма... 18 минути. При това с изкачване на две височини – „Гълъбец” и „Саранският баир”. През цялото време спътниците му се стискали за дръжките на колата от напрежение.

Рад Узунов спрял колата си в центъра на Елин Пелин зачакал ромите да слязат, а те едва се измъкнали от превозното средство, треперейки. Автомобилистът учтиво ги попитал дали да ги чака за връщане обратно, при което жената казала заеквайки:

-Н-н-няма н-н-нужда! – И със съпруга си тръгнали повече от уплашени по тяхната работа. Върнали се да си платят чак след един час вече поуспокоени. И без да проявят каквото и да е желание да пътуват обратно с Рад Узунов.