Историци представиха неизвестни страници от миналото на църквата
На 28 август в ритуалната зала на община Пирдоп се проведе интересна среща разговор по повод 200 години от построяването и освещаването на храм „Свето Успение Богородично“, която събра множество родолюбиви граждани. Инициатори и организатори на събитието бяха Община Пирдоп и Инициативният комитет за отбелязване на юбилея на църквата. Водещ на срещата беше докторът по история Иван Иванов. Специални гости на любознателната пирдопска публика бяха проф. Надя Манолова от Катедра „Българско възраждане“ на Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и директорът на Дирекцията на музеите в Копривщица Кунка Неделева.
На разговора за мястото и ролята на местния храм в живота на българите в региона, присъстваха кметът на Пирдоп Ангел Геров – председател на Инициативния комитет, заместник-кметът Вера Байчева, предстоятелят на храма ставрофорен свещеноиконом отец хаджи Недко Бръмбаров, работещи в ОбА, общественици.
Д-р Иванов говори за открити в последните години документи за пирдопската църква, които разкриват имената на работили в него свещеници още в 1618 година. През годините в за християнските ритуали на местните жители са се грижили понякога от трима до петима свещеници, което е показател, че църквата в Пирдоп е била средищна за селищата от цялата околност. Кунка Неделева насочи вниманието към трайните и силни връзки между копривщенци и пирдопчани в миналото. Тя запозна публиката с множество факти, които доказват, че още от стари времена Пирдоп и Копривщица са имали връзки във всички области на живота – икономически, църковни, просветни, културни. Множество са и големите български патриоти, будители учители, които са осъществявали приемственост и взаимодействия между жителите на двата града.
Две значими открития за Пирдоп и църквата са храмовите кондики, на които се спря проф. Надя Манолова. Тя подчерта, че са малко църквите в България, които могат да се похвалят с 200-годишна история. И като учен, занимаващ се с изследване на църковното строителство в страната, изказа благодарност към пирдопчани, че храмът е запазен, поддържан и обгрижван през годините от местната общност. Проф. Манолова разказа защо кондиките започват със страници на гръцки език и представи информацията, която се съдържа в тези записи. Текстове съдържат данни за финансовото състояние на храма и неговото управление. Те са доказателство и за контрола, който е оказван на църковните настоятелства и свещениците от митрополитите в Ловеч. Всички сметки са точни и коректни. Съобщава се какви суми са платени на зографа Бончо за изписването на храма през 1833 г., както и какви книги е имала църковната библиотека, което се среща много рядко като документиране по онова време в българските църкви. От записите за храмовите приходи и разходи се разбира, че църковните общности се занимават с благотворителност, грижат се за сирачетата, а до средата на 19 век църковните и училищни каси са общи. Църквата е заплащала на учителите и се занимавала с търсенето на добри учители, подкрепяла е поклонничеството.
Посочено бе, че още в средата на XVII в. пирдопчани са посещавали Света гора на полуостров Атон, в Гърция и са подкрепяли с дарения българския Зографски манастир „Св. Георги“. След проф. Манолова д-р Иван Иванов допълни информацията за иконостаса на пирдопския храм, дело на майстори от Дебърската школа, направили след това и този в църквата на гр. Пазарджик. Той говори за първите преписи на Паисиевата история в Пирдоп и още за много значими исторически факти, част от достолепното минало на храм „Свето „Успение Богородично“ и историята на града.
В края на срещата в разговора се включи и отец хаджи Недко Бръмбаров. Присъстващи на срещата зададоха интересни въпроси на историците, на които те отговориха. Кметът на Ангел Геров благодари на специалистите за новите данни и факти за пирдопския храм, които за първи път стават достояние на местната общественост. На проф. Надя Манолова и директора на Дирекция на музеите – Копривщица, Кунка Неделева г-н Геров подари книги, издания на общината и цветя.