Пожелавам упоритост и успех на новите и преизбраните кметове
- Г-н Геров, след 16 години управление и много реализирани проекти, в какво се корени разковничето на успеха Ви като кмет на Община Чавдар?
- В какво се корени успехът? Бих казал, че това е валидно за всички кметове, не само на Община Чавдар. На първо място: да имаш желанието и да знаеш как да го направиш, това, което искаш да постигнеш. А като се поразшифрова, ще изглежда така – един кмет трябва да бъде стопански подготвен. Няма училище за кметове и не можеш да се научиш предварително, но когато си бил стопански ръководител, много по-лесно се става кмет. Защото имаш придобит опит, който помага много. На второ място – трябва да познаваш своето населено място и да знаеш от какво се нуждае. И ако нямаш достатъчно сили да го оцениш сам, да се опреш на хора, които могат да ти помогнат за този анализ. И на трето – да подбереш способен и амбициозен екип, с който да осъществиш необходимите промени. Сам, един кмет не може да направи всичко, да реализира големи и мащабни проекти. Той може да дава насоки, да коригира конкретни стъпки, но за големите – е необходимо да има подкрепата на още немалко специалисти.
Как се случи с мен? Всички знаят, че бях дълги години в медодобивния комбинат на сравнително висока позиция, занимавах се със строителство и когато поех отговорността на кмета, не ми беше трудно да преценя от какво се нуждае Община Чавдар. Безспорно, всяко населено има нужда от добра инфраструктура. Хубавото беше това, че моят предшественик Панчо Радунчев, беше започнал – направи училището, с което се създадоха условия за едносменно обучение на децата. Изгради сградата на общинската администрация, която стана уютно място за развитие потенциала на работещите в местната власт. Но това бе всичко и то по причина, че липсваха инвестиции.
Аз неведнъж съм казвал – дали съм добър кмет, ще съдят хората, но приемам, че и съм късметлия кмет. Защото по моето време, когато още се учех да бъда кмет, се опитвах да правя някои стъпки за подобряване на центъра и главните улици на селото. Но това бяха само козметични работи. През 2005 г., се отвориха предприсъединителните фондове за влизането на страната ни в ЕС. Показа се една ниша, в която се вгледах много сериозно – да се разработят проекти и да се привлекат средства. Затова се заех с тази нелека задача. Имах щастието, че в общината постъпиха млади хора, като сегашния кмет, който ме наследи – Григор Даулов, който пое отговорността да се занимава специално с еврофондовете. Той завърши задочно по специалност, която го направи много надежден и подготвен млад човек. Направихме, заедно с други като него, един сплотен колектив.
Трябва да споделя, че тогава именно спечелихме, защото нямаше изисквания като в днешно време – за определен брой жители на общината. Изискваше се проектът да е добър като качество и ние тогава разработихме множество проекти, с които привлякохме сериозни инвестиции в Община Чавдар – усвоихме към 13 млн. лв. от европейските фондове само за инфраструктура. А в следващите години и по други програми, общо привлякохме към бюджета си над 19 млн. лв.
Така че – разковничето специално за нас, бе в добрия екип, многото качествени проекти и ефективното управление на инвестициите от европейските фондове. Не ми се иска да си спомням, че някои общини получиха средства от ЕС, но се провалиха, поради липса на достатъчен контрол и отчетност и до днес имат задължения към държавата. Докато ние, от всичките си проекти имахме оспорване само на около 1000 лв., за неща, които сме изпълнили, но не влизат в проекта. Което считам за безспорен успех на екипа си.
- Формално, до избирането на Ваш заместник, Вие сте председател на Сдружението на кметовете на общините от Средногорието. Какво бихте посъветвали днес ръководителите на общините, най-вече тези, избрани за първи път да ги управляват?
- Сдружението на общините от Средногорието се създаде с една цел. Хората знаят, че бяхме една община, сега са седем. Някои смятат, че раздробяването е грешка. Моето мнение е, че не е, защото в Община Чавдар едва ли щяха да влязат толкова много финансови средства от еврофондовете – 13 млн. лв. за инфраструктура. Може би щяхме да имаме само около 130 000 или най-много един милион и 300 000 лв. Защото всяка община кандидатстваше с определен брой проекти. И ако бяхме една община, щяхме да получим, вероятно, шест или седем пъти по-малко пари.
Но, наистина, поради спецификата на района ни, ние сме взаимосвързани. И немалко свои стъпки трябва да ги решаваме в единомислие и съвместно. Няма да скрия, че това сдружение се създаде по моя инициатива. Създадохме сдружението да решим няколко глобални въпроса – за транспорта, за МБАЛ и за сметта. Ще Ви кажа честно и напълно отговорно – имаме определени успехи, но и не успяхме да се справям с някои проблеми, които продължават да ни тежат. Ще започна от транспорта – така и не успяхме да направим нищо за обособяване на единна транспортна схема, с която да решим пътуванията на хората до важните за тях институции и столицата. С болка се чувствам и сега, че хората от Община Чавдар са без връзка с автобусен транспорт до София. Много ме боли за това и с болка си отидох като кмет. Опитвахме много варианти, но всяка една община, и то напълно основателно, бранеше своите интереси. Всеки един кмет иска да направи най-доброто за своите избирател. И в това бе конфликтът на интереси, който, ние, като кметове, не го решихме. Например – Община Копривщица е заинтересова да има автобус до София, и с право. Но истината е, че изминаването на пътя от Пирдоп до Копривщица и обратно, обикновено става с по двама – трима пътници, което е страшна загуба за превозвачите. И те започнаха да настояват за компенсиране на тези загуби. Истина е и това, че и други населени места, като Бенковски, Смолско, Каменица, Петрич, и там живеят хора и трябва да имат транспорт, но проблемът е същият – малко са пътниците, а загубите на фирмите – големи. Четири или пет години се опитвахме да решим проблема. Моля да ме извинят ръководителите на големите компании, може и да ми се обидят, но в един момент разговаряхме с тях и търсехме възможност за обособяването на единен транспорт, който да ползват всички хора, независимо къде работят. И такава схема изглеждаше възможна и икономически щеше да е изгодна.
Зарадвахме се, срещата беше в гр. Златица, но в последния момент, компаниите отказаха да участват в такава транспортна схема, защото техните работници трябва да се возят спокойно и навреме до работните си места. И тогава в общините настъпи крах – до ден днешен транспортът на населението, главно до София, остава неуреден. В момента в Община Чавдар се предприемат невъзможни мерки, за да се превозват хората до жп спирката в с. Челопеч или гара Златица, за да пътуват до столицата. Сега, доколкото знам, отново се водят преговори с превозваческа фирма, за да се обслужват хората. Така една от задачите на Сдружението, се провали.
Второто – МБАЛ Пирдоп. Смятам, че за болницата направихме много. И сега имаме някаква болница. Казвам „някаква“, защото в МБАЛ няма хирургия, но ако имаше и това отделение, съвсем спокойно бих казал, че нашата болница възкръсна. Сега не мога да твърдя това. Но истина е и друго, че съм упрекван, че съм „докарал“ „Скин Системс“, което не съм направил. Но те бяха като една малка хирургия и за дребни наранявания, екипът й се справяше с тях. Има хора, които твърдяха, че МБАЛ Пирдоп се „ограбва“, което не споделям. „Скин Системс“ бяха прогонени, и сега е много тежко, че за най-малките хирургически интервенции се налага пациентите да пътуват на далече. Наложи ми се на няколко пъти да се лекувам в МБАЛ и нарочно оставах непрекъснато в болницата, докато бях болен, за да видя как стоят нещата. Мога да кажа, че екипът й е съставен от хора – герои. Защото в едни несъвсем добри условия се борят за лечението на своите пациенти, които получават квалифицирана помощ. Вече се раздава храна, а медицинските сестри, може би защото са „наши“ и се познаваме, са толкова мили и приветливи. Така че, смятам, че това обединение помогна много за болницата. Водихме много борба съвместно с трите големи предприятия, на които трябва да благодарим за подкрепата, но ние върнахме болницата, съхранихме я.
Третият въпрос – отпадъците. Обикновено се смята, че проблемът с отпадъците е лек, маловажен. Дано да не се окажа лош пророк, но аз считам – тежко и горко на кметовете за бъдещето при решаването на въпроса с утилизацията на сметищата. До края на тази година всички общини трябва да са разработили проекти за ликвидиране на старите сметища. А доколкото знам, не всички са го направили. Община Чавдар има такъв и да се надаваме, че ще ни финансират. Ако това не се случи, ще започнат да се налагат жестоки глоби на общините и жителите им да се натоварват с такса „Смет“. След много години най-после заработи депото за битови отпадъци в Златица. Вече има някакъв ред. Предстои реализацията на проект за сепариране на отпадъците, с което да се отделят тези, които да не се депонират там, а да се предават като суровина на други места срещу заплащане. Реализирането на проекта закъснява и пред Община Златица стои много сериозно въпросът за довеждането му до край. Ако през 2020 г. се направи това, до голяма степен ще се помогне икономически и най-вече психически, за разделното събиране на отпадъците. Например, сега в Община Чавдар събираме отделно пластмасата и хартията, но няма къде да ги предаваме. А това всичко е свързано с много разходи и труд. Дано да се реализира този проект в срок, за да се реши проблемът. Моля за извинение за това дълго обяснение. Всичко това го разказах, за да се види, че от Сдружението има полза. И ако искат кметове да ме послушат, като най-възрастен, нека да се забравят някои недостойни приказки от времето на предизборната кампания, то да продължи да работи. А те ще си изберат председател, защото е необходимо.
Иначе, много е трудно да се дават съвети, защото всеки кмет има своя позиция и виждане. Пожелавам упоритост и успех на новите и на преизбраните кметове! Като човек с достатъчно дълъг и богат житейски и управленски опит, ще се огранича само в няколко съвета – кметът задължително трябва да се сработи с общинската администрация. Не бива да се предприемат каквито и да е стъпки, преди да се оцени кой от екипа й какво умее. Не бързайте! Второто, то вече не е само към кметовете, а и към управляващия орган на една община – общинският съвет и кметът трябва да работят в една посока. Имаме достатъчно негативни примери, които няма да споменавам, както и много добри. И когато кметът и общинските съветници гледат в една посока и се стремят да постигнат своите цели, а те трябва да се набележат заедно, като се подготвят от кмета и се одобрят от съветниците, да се забравят всякакви политически пристрастия и да се върви напред.
Безспорно, с новите изисквания за киберсигурност, електронни правителства и др., кметовете може би се нуждаят от навлизане на млади хора в местните администрации. Да не пестят пари за обучение и да се изпращат служители за повишаване на квалификацията и подготовката им. Това ще бъде само от полза. Мисля, че дори на ниво държава много неща не са ясни и се препращат за решаване в общините. А те не са всемогъщи и когато се обменя опит, е полезно и това помага да се решават проблемите. В Европейския съюз сме и трябва да се стремим да се доближаваме до най-добрите.
- Особено за малките общини какво кметовете успяха да реализират и какво не успяха през последните години?
- Ако говорим за общини – въпросът стои по един начин, ако е за населени места – по друг. Всяка община сама за себе си е отговорна за своите проблеми. За нашата – известно е, че Чавдар е прочута навсякъде, като „Селото на баба“ от онази интересна и популярна реклама. Малките населени места са забравени и от Господ, и от правителство, и от всички. Затова и казах, ако бяхме една община, нямаше да имаме този успех. Трудно се решават местните проблеми – ако гледаме образованието, нещата са сложни. Демографската криза ни притиска. Хубаво е, че само през тази година четири млади семейства се заселиха в с. Чавдар. А очакваме и още, което дава лъч на надежда, че ще се запазим. Като население спадаме с много малко. Идват хора – пенсионери, които се заселват, но на Чавдар му трябва „свежа“ кръв, млади хора. Това е един от тежките проблеми, които трябва да преодоляват кметовете днес. Няма да им е лесно, но им пожелавам да се справят.
- Как гледате на намерението на управляващите да се увеличават местните данъци и такси и да се подобрява финансовата децентрализация на общините?
- Зависи на каква община си кмет. За Община Чавдар не е необходимо да се вдигат данъците. Благодарение на концесиите, ние не крием че получаваме пари от тях, можем спокойно да се развиваме. През 2018 – 2019 г. със собствени приходи успяхме да подменим 12 км. водопровод от водохващане „Кьой дере“ до селото, с което решихме осигуряване вода на хората за следващите 100 или 500 години, не знам за колко напред. Може би трябва малко да се вдигнат данъците за битовите отпадъци. Това е мое лично мнение. И не за това, че на общината са необходими тези пари, а защото трябва да възпитаме хората да се чувстват съпричастни към този проблем, да не изхвърлят много отпадъци и селото ни да бъде чисто и с по-малко похарчени за дейността пари. Чавдарчани вече искат улиците да се мият с вода. И това е хубаво, а е и възможно, защото те са асфалтирани. Хората, като проявяват по-големи претенции и да им бъде хубаво, трябва и те да са отговорни. Да пазят по-голяма чистота, да се грижат повече за това, което сами искат, иначе трябва да се плаща повече. Благодарение, че имаме работещи по национални програми за чистота, сме го направили, но и трябва да даваме повече.
- Вие казахте, че сте реализирали много мащабни европейски проекти. Кой от тях смятате за значим и силен, които тласна Община Чавдар напред.
- Ако говорим в ценово изражение – бих казал, че това е Туристически комплекс „Света Петка“, в който включвам и Археологически парк „Тополница“, и този за центъра на селото. Ние нямаме събота и неделя, в които да не ни посещават по-малко от 150 човека – деца, ученици, семейства. Благодарение на това търговските заведения са постоянно заети и се развиват. А в делничните дни от 15 септември до миналата седмица (бел. на ред: 17 ноември) имаше всеки ден до 150 деца, а в един понеделник – над 400 деца! Те посещават игрите, археологическия музей, много се радва на посещения и Фолклорен център „Чавдар“. С гордост мога да заявя, че дейността „Туризъм“ при нас е на печалба.
- Какво е Вашето пожелание към наследника Ви на кметския стол?
- Аз го казах и по време на церемонията на клетвата. Не му пожелах, а препоръчах – да продължи преобразяването на селото. Заедно с него досега успяхме. Ще му бъде трудно, защото „летвата“ е вдигната много нависоко. Но той не бива да прави нито крачка назад! Или, както го казах тогава – ако направи такава, да следва стъпките на тангото – „една назад, две напред“, което означава винаги напред! Община Чавдар трябва да отстоява своето достойно място, което е заела сред общините в страната. Убеден съм, че г-н Даулов може да го направи и ще го направи!
- В заслужен отдих какво правите днес?
- Ами, случи ми се така, че изборите станаха в есенно време, което предразполага за повече почивка. Занимавам се с малко земеделие, обичам животните – грижа се за домашните птици и любимци, занимавам се с тях. Говорим си със съпругата, по някой път се поспречкваме, опитвам се и да реша здравословните си проблеми. Повече съм си вкъщи и се надявам напролет да бъда по-обществено активен. За всичко, за което бъда потърсен, ще дам съвет или ще разговарям с удоволствие, но никога няма да натрапвам своето мнение. Новият кмет трябва сам да решава задачите. Ако нещо не ми харесва, ще споделя своята позиция – мога да разговарям открито с всеки, и мисля, че така е най-добре.
