Около 200 човека от Копривщица излязоха на протест и блокираха Подбалканския път на отбивката към града в Деня на Независимостта – 22 септември. В тяхна подкрепа бяха дошли хора от с. Душанци и съседния град Стрелча.
От сборния пункт пред сградата на общинската администрация колоната от автомобили тръгна в 10:30 часа. Точно в 11:00 часа, с развети трибагреници под звуците на възрожденски марш и на химна на Република България, започна 2-часовата блокада на оживения и натоварен откъм трафик по това време най-кратък път от столицата до Черноморието. Възрастовата граница на протестиращите бе от 2 до 78 години. Ръчно направени плакати, които не бяха малко, ясно поставят болката на жителите на възрожденския град: „Длъжни сме на единствения град музей на България“, „Ако Копривщица беше в Америка, щеше да е поставена под стъклен похлупак!“, „Искаме чиста вода. Много ли искаме!“, „Водопровод и канал от 60-те. Нормално ли е!“, Вода гази, жаден ходи“, бяха част от посланията на протестиращите.
На периоди спрелите поради блокадата автомобили бяха пропускани, а клаксоните им даваха своята подкрепа за жалещите се от безхаберието на държавата към символа на страната в чужбина копривщенци. Разбира се, имаше и негодуващи. Кметът Бойка Дюлгерова, председателят и заместник-председателят на Общински съвет – Копривщица, дадоха интервюта за много медии, пристигнали специална да отразят протеста.
„Проблемът на града е от двадесет и няколко години, когато бе подготвен проект за цялостна подмяна на „В и К“ мрежата на Копривщица. Бяхме търпеливи хора и чакахме, но в последните години ножът опря до кокала. Аз съм кмет на Копривщица от година и 10 месеца и съм писала поне 50 писма до всички институти, които имат отношение към този проблем. Но винаги ми се е отговаряло уклончиво: ако има средства, ще се отделят, ще ни помогнат. Но… Когато беше написана протестната нота и я изпратихме до всички институции на централната власт, единствено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ни отговориха да разделим актуализирания проект на по-малки части, въпреки че Копривщица, знаем, е малък град и те, евентуално, ако имат възможност, да направят нещо през следващата година. Мои колеги, предшественици кметове ме уверяват, че са получавали същите уверения и накрая – нищо. Вече двадесет и няколко години Копривщица тъне в мизерия. За централните колектори в централната част на града, които трябва неотложно да бъдат подменени са нужни между 5 и 6 милиона лева. заяви Бойка Дюлгярова пред национални и регионални медии.
Тя цитира думите на музиканта Иван Лечев, сключил брак преди няколко години във възрожденския град, когато в едно интервю го попитаха какво за него е България, първата му мисъл бе: „Копривщица!“. А Копривщица е такава за повечето българи. Ако не бъде получен отговор на исканията на копривщенци, ще последва втори мирен протест, заявиха протестиращите.
УЧАСТНИЦИ В БЛОКАДАТА:
Проблемът с питейната вода и канализационната мрежа на Копривщица не търпи отлагане
Проф. Николай Андреев: – Подкрепям копривщенци, защото каузата е справедлива. Копривщица има нужда от промяна, има нужда от добра инфраструктура, която да позволи градът да се развива, да позволи повече хора да идват и да се запознават с голямото културно-историческо наследство на Копривщица и да бъдат възпитавани в дух на патриотизъм и вяра в доброто и справедливостта.
От 50-те години на миналия век идвам в Копривщица, така че съм свидетел на всичко, което става тук. Аз съм свидетел на първото поставяне на водопровод и канализация, бях вече юноша. Тогава докараха манесманови тръби. Това нещо го уреди ген. Иван Врачев, обаче местните управници, водени от псевдопатриотични подбуди, решиха, че тези тръби не са нужни, върнаха ги в Пловдив, след като бяха докарани в Копривщица, и решиха водопреносната мрежа да се изгражда с етернитови тръби, благодарение на които стотици копривщенци загубиха живота си. Това хората трябва да го знаят. Вода газим, жадни ходим. Водата от водохващането „Въртопа“ е една от най-хубавите в България. Достигнала е водата до града, но в момента не се дистрибутира.
Стефан Чурчулиев, художник: – Ние живеем тук и всеки ден сме подложени на изпитанията, причинени от ежедневните аварии по водопровода, а пък да не говорим, за канализационните води, които бликат на много места в града. Това е потенциална заплаха от избухване на зарази. Копривщица не заслужава това, още повече като туристическа дестинация. Искаме чиста вода. Копривщица е изоставена от държавата.
Цвета Андреева: – Плащаме цена за доставка на питейна вода, а всъщност ползваме водата за хигиенни нужди. Защото всички копривщенци ходят до околните изворчета да си наливат вода, за да имат качествен живот. Тази вода, която тече в чешмите, не отговаря на показателите за качеството на водата, която плащаме. Ние плащаме питейна вода. Плащаме една от скъпите води в страната. Водата достига до нас гравитачно, а не с помощта на помпи.
Найо Тицин, журналист: – Очевидно Копривщица е забравена от държавата десетилетия наред и е време след толкова години да се реши въпросът с водата в Копривщица. Проблемът стои в нашето ежедневие в Копривщица. От 5-6 години имаме малка къща тук и всяко лято редовно виждаме какво се случва.
