Показа най-старото злато на България във Виена
Д-р инж. Илия Гърков за изложбата „Първото злато. Ада тепе - най-стария златен рудник в Европа“
- Изложбата „Първото злато. Ада тепе - най-стария златен рудник в Европа“, която се откри на 7 март във Виена, фокусира сериозно внимание върху българските златни съкровища и конкретно най-стария рудник Ада тепе.
- Могат ли да съжителстват историята и древният и модерният добив на злато, който предлага „Дънди Прешъс Металс Крумовград“?
- Златото има своето важно място в човешкия бит от близо 7000 години, а България има с какво да се гордее, когато стане дума за златни съкровища. Хубаво е, че името на страната ни отново влезе в световните новини с културна ценност - първото злато и конкретно Ада тепе като най-старият златен рудник в Европа.
Като дружество, което се занимава със златодобив тук в Крумовград,сме горди, че благодарение на нашата инвестиция стана възможно откриването на важни за науката и историята факти. Това е най-голямата инвестиция, правена в България досега, в проучване на отделен археологически обект. С този проект не само успяхме и продължаваме да насърчаваме опазването на културата и традициите в района, но дадохме възможност на редица експерти в областта и млади археолози да получат специализирана практика в България.
Това е изцяло в синхрон с политиката ни да съдействаме за развитието на общината и региона, в който работим. Виждам много ползи в това да се показва древността с тогавашните живот и бит, а в настоящето ни да се ползваме от постиженията на науката и технологиите.
- Можете ли да разкажете как започна успешното партньорство на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ с археологията в България?
- С развитието на проекта в Крумовград се изградиха партньорски взаимоотношения между компанията и Националния археологически институт с музей към БАН. Разкриването на над 17 тона керамика и детайлното анализиране и проследяване на културните пластове, стана възможно в рамките на дейностите на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“. Разбира се, това е и благодарение на работата на екипа на Националния археологически институт с музей към БАН и многобройните партньори. Повече от 200 човека са работили в различните фази на проучвателните и спасителните дейности – хора от Крумовград, от страната и чужбина.
Историята на спасителните археологически проучвания датира от 2001 г. В периода 2001 - 2006 г. се проучва малко тракийско селище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от античен златодобив по склоновете на върха. През 2008 г. българо-немски екип установява, че златодобив на върха е имало още в средата на II хил. пр. Хр – времето на Микена и Троя. Още тогава за Ада тепе се заговаря като за най-ранния известен рудник за добив на злато в Европа.
От 2010 г. Дънди Прешъс Металс се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник и с популяризирането на резултатите от спасителното проучване. С прецизната полева и научна работа на специалистите от Националния археологически институт с музей към БАН и партньорството с български и международни експерти Ада тепе стана пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват и да дават добър резултат, когато има конструктивен диалог и разбиране.
- Беше ли вълнуващо да сте сред официалните гости на откриването на изложбата?
- Организираната във Виена изложба „Първото злато. Ада тепе - най-старият златен рудник в Европа“, постави България, Крумовград и Ада тепе на световната културна карта. Представянето на находките и историята на древното рударство в един от най-престижните музеи в света е безценно както за района, така и за страната ни. Безспорно е вълнуващо да почувстваш вниманието и уважението на толкова видни личности към българското културно-историческо наследство, част от което става достъпно именно благодарение на „Дънди Прешъс Металс“.
Вярвам, че благодарение на партньорските ни взаимоотношения с община Крумовград и готовността на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ да инвестира средства в обучението на кадри, в развитието на инфраструктурата, малкия и среден бизнес, в съхранението на културата и традициите ще се постигне благоприятна среда за живот и икономически напредък.
Каре:
От 7 март до 25 юни във виенския Музей за история на изкуството е изложено уникално българско злато. Над 300 златни, сребърни и бронзови експонати от Бронзовата епоха, предоставени от 14 музея в България, са изложени за жителите и гостите на Виена.
На откриването на изложбата на 7 март уникалните експонати бяха показани на 800 специални гости от политическите, икономическите, културните и дипломатическите кръгове в Австрия.
Изложбата е изключителна сама по себе си и поради факта, че представя експонати от първата и единствена до момента праисторическа златна мина в Европа, която се намира именно в България - на Ада Тепе до Крумовград (Източни Родопи). Според проучванията на екипи на австрийската и българската академия на науките, рудникът е експлоатиран преди 3500 години - от около 1500 година пр. н. е. до 1000 г. пр. н. е. Находки от златната мина онагледяват културната среда, дават отговор на въпроса за ролята на благородния метал за създаването на елити по онова време и ежедневието на хората от Ада Тепе в праисторическата епоха.
„Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. Акцент е комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе - каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други.
Силно впечатляващата находка, представена във Виена, е и уникалното съкровище от Вълчитрън - най-голямото златно съкровище от Бронзовата епоха, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Посетителите на изложбата ще могат да видят още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.
Българската общественост ще има възможност да се запознае с експонатите от изложбата през октомври тази година, когато ще бъде открита изложба и в София.
Двустранният културен обмен включва и австрийска експозиция от съкровищницата на Музея за история на изкуството, която ще бъде открита на 6 април в София и ще покаже златното съкровище от Наги Сент Миклош.
