Тази седмица се навършват 134 години от края на Сръбско-българската война, която е първата след Освобождението.Тридневната епопея край Сливница записва една от най-славните победи във военната история на Нова България. На 2 ноември 1885 година Сърбия обявява война на възстановеното ни само преди седем години Отечество. Армията на западните ни съседи нахлува в българските земи сред редица провокации и нарушенията на суверенитета на държавните ни граници.
По пътя им към София, която е целта на сърбите, има една преграда, удобна, за да се изгради отбранителна линия. Трябва противникът да бъде задържан на височините край Сливница, докато от Тракия пристигнат главните сили на българската войска, дислоцирани в Тракия, поради очаквано нападение на Турция. Някои от подразделенията на българската армия пристигат за три дни, изминавайки над 180 км. за три денонощия и веднага се хвърлят в бой. Битката е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци в периода 5 ноември – 7 ноември 1885 година (17 – 19 ноември нов стил).
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите, водени от своите генерали, не успяват да издържат на напора на българите, командвани от млади капитани и обръщат в бяг. Начело на щаба на Западния корпус – главната сила на българите, е роденият в Пирдоп капитан Стефан Паприков – по-късно министър на войната и генерал.
От тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По този повод Национално дружество „Традиция” за поредна година направи възстановка на събитията, в която участваха регионални клубове от цялата страна. Традиционното честване започна с полагане на венци пред паметника на загиналите във войната жители на град Сливница от почетна рота, облечена с военните униформи на българската армия от онези години. Последва самата възстановка на събитията, в който бе показан обратът във военните действия. След като тя приключи, от името на изпълняващия длъжността кмет на Сливница Радостин Ялъмов домакините връчиха грамоти на председателите на клубовете, взели участие във възстановката.
За членовете на възстановения клуб на Национално движение „Традиция” в град Златица това беше първото бойно кръщение на неговите членове. От Средногорието участие взеха клубовете от град Копривщица, град Панагюрище и село Баня, Панагюрско.
