НА МОРЕ И ПЛАНИНА Малко летуващи българи

  • 0
  • 125 преглеждания

Обичайно по това време на годината не само българинът обича да се отморява и да се зарежда с енергия за усилните дни на трудовото си ежедневие. Представители на в. „Регион“ успяха да зърнат какво се случва на Българското черноморие и край най-голямото хидротехническо съоръжение в региона – язовир „Душанци“, който в други лета е привличал не малко летуващи и риболовци.

В района на морската ни столица Варна и комплексите около нея, атмосферата е приятна, но отдаващите се на слънчевите лъчи и освежителните вълни на Черно море българи, са малко. Действително, съобщаваното по националните електронни и печатни медии, че има отлив на нашенци от родните ни курорти, е вярно. В комплекс с пет етажа, в непосредствена близост до плажа, за около седмица време в началото на месеца, се преброяват едва десетина български семейства. Някои от които и с деца. Комплексът не е на 100 % пълен, а същото е и в останалите наблизо.

За сметка на това, курортите ни „Златни пясъци“, „Албена“, самата Варна и околностите й, са препълнени с чужденци. Най-много са румънците, а след тях руснаците, украинците, има и немалко гости от Република Северна Македония. За тези, които са заплатили предварително за услуга „Ол Инклузив“, ползването на чадър и шезлонги влиза в таксата, но за останалите – цената е от 10 до 12 лева. Храната е еднообразна – сутрин закуската е от палачинки, кафе или чай, на обед и вечер е предимно скара, и малко готвено.

По-на юг, например, на курорта „Свети Влас, Слънчев бряг и Несебър, положението е по-добро, но и цените са по-високи. Чадър и шезлонг излизат по 16 лв. на човек, а за хапване има доста добро разнообразие, но и скъпо. Българите са повече, но пак не могат да „надвият“ по брой чужденците.

Подобно е положението и на язовир „Душанци“. В един от дните на отминалата седмица, преброяваме малко повече от двадесетина леки автомобила, предимно с местни регистрационни номера и паркирани по пътя за Голямата поляна. Наблизо няма контейнер за битови отпадъци, затова торби с остатъци от храна и опаковки са нахвърляни край пътя.

В сенките са разположена една каравана и са опънати три палатки. На брега до Голямата поляна се вижда още една. Само един от посетителите е създал малко повече уют за себе си, а вероятно и семейството си, тъй като бе обедно време и хора наоколо не се виждаха. И това е. Покрай плажната ивица са разположени въдичарски „такъми“, а къпещи се в язовира, както се е случвало в предишни години, не се виждат. Очевидно забраната се спазва. Близо до брега трима са се разположили в надуваема лодка, но само един е с въдица – другите го наблюдават.

На стоянката за водни колела повечето стоят неизползвани. Познат почитател на риболовния спорт споделя, че повече негови колеги има към устието на язовира, а преди ден, един е хванал над 4 кг. за един ден. И той се готви да замине нагоре, като с извънбордов мотор и водно колело смята да се придвижи до там.

По стената на язовира се разхождат двама – трима. Положението е по-слабо от предишни години, обяснява единият от тях. Какво пречи на сънародниците ни да летуват по родното Черноморие и да се отдават на отдих край язовирите ни, е трудно да се прецени. Пътували към южната ни съседка Гърция казват, че там е и по-топло, и по-чисто, и по-приятно и несравнимо по-евтино. Не ни се прави реклама на чужди дестинации, но докато у нас се завоалират нещата и не се подобрят, и се преследват бързи печалби, а не трайни успехи в привличането на туристи, скоро няма да се преборим с тази конкуренция.

Национална конференция по сугестопедия в Копривщица
Prev Post Национална конференция по сугестопедия в Копривщица
ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ – КОПРИВЩИЦА  Представи творения на копривщенката от Възраждането до днес
Next Post ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ – КОПРИВЩИЦА Представи творения на копривщенката от Възраждането до днес
Related Posts

Leave a Comment: