Вдъхнови стотици към доброта и смирение
Във всички храмове в седемте общини от региона се състояха тържествени литургии и празнични служби по повод Великото тайнство – Възкресението Христово и запалването на Благодатния огън, който чрез стотици свещици влезе в домовете на хората.
Най-светлият и почитан от дванадесетте Господски празници привлече в храмовете стотици хора, за да присъстват на Великденските служби и дочакат търпеливо полунощния час, когато с камбанен звън се възвестяваше настъпването на съкровения миг. Много деца, млади хора и възрастни смирено държаха в ръце запалените свещи, прикривани заради променливото време в шепи или в специални кутийки. Всеки от тях се стремеше да запали своята лично от свещеника или от запалената голяма вощеница пред западните черковни врати.
На службата и пред храм „Свето Успение Богородично“ в гр. Пирдоп имаше множество жители на града и специално пристигнали за празничната служба от съседни общини и други селища. Отец Антоний Марчев проведе тържествената литургия и прочете от Евангелие с красив обков на корицата главата за Великото тайнство. Малко преди полунощ, придружаван от повечето от присъстващите в храма и около него, той поведе литийното шествие, за да се спре отново пред вратите на църквата, в очакване да се възвести събитието. И след като това стана, той поведе миряните към наоса на храма, за да продължи тържествената служба. В съслужие с богослов Иван Бръмбаров, той изрече трикратно сакралните думи „Христос Возкресе!“, на които множеството в един глас отговори „Воистина Возкресе!“
Деца и възрастни, предимно дами, оставяха в специалната кошница по червено яйце, спазвайки установената още в първите векове на разпространение на християнството традиция. Отец Антоний прочете специалното Пасхално и Синодално послание, посветено на Възкресението Христово. Да бъдем добри, смирени и благородни, призоваха Българският патриарх Неофит и митрополитите всички вярващи и християни от страната. И да „вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща“.
Около половин час след полунощ повечето от присъствалите на тържественото богослужение поеха към домовете си, носейки със себе си запалените свещи. И в притихналите улички мъждукащите пламъчета чертаеха със светлината си пътя на Благодатния огън към всеки дом.
