С награда за принос в развитието на местните общини
От името на д-р инж. Илия Гърков Ирена Цакова, директор „Разрешителни и правни въпроси“, получава наградите в конкурса „Мениджър на годината“
На 12 ноември в салона на Софийската опера и балет официално приключи националният конкурс „Мениджър на годината“. В сериозна конкуренция място в десетката намериха ръководителите на компании в различни сектори на икономиката. Специален гост на събитието, което за единадесета година събира бизнес елита на страната, беше президентът на Република България Румен Радев. Той връчи кристалната статуетка на победителя – Александър Димитров, главен изпълнителен директор на Телекома А1.
За първи път в историята на конкурса на церемонията бе връчена и новоучредената награда на името на проф. дтн Лъчезар Цоцорков – за принос в развитието на местните общности. Пръв носител на този приз стана д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България. Г-н Гърков за втора година е сред десетте финалисти в конкурса за висши мениджърски постижения.
Номинираните управляват компании с приходи от над 2.6 млрд. лв.
Десетте финалисти управляват едни от най-големите и авторитетни компании в страната и са извоювали с постиженията си място в българския и европейски бизнес елит. По данни за 2017 година, приходите на оглавяваните от тях компании надхвърлят 2.6 млрд. лева.
На финалната права в битка за титлата „Мениджър на годината” в 11-то издание на конкурса застанаха Александър Димитров, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на „А1 България“; Георги Атанасов, управител на „Фесто Производство“; Данчо Данчев, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“; Ивайло Славов, изпълнителен директор на BULPROS; д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България; Павел Пенчев, прокурист на „Еконт Експрес“; Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка; Радослав Николов, изпълнителен директор на SAP Labs България; Светла Лесова, изпълнителен директор на Mondelez България; Улрих Хеппе, изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.
Четирима от финалистите затвърдиха постиженията си като попаднаха за втори път в десетката. Това са Петя Димитрова (финалист в конкурса през 2011 година), Радослав Николов (финалист през 2015 година), Ивайло Славов и Илия Гърков, които бяха сред претендентите за титлата и миналата година.
По данни за 2017 година приходите на управляваните от класиралите се във втори кръг участници са близо 9.48 млрд. лева. От всички подали документи за участие, най-много са лидерите от ИТ индустрията – 20 % са от сектор информационни технологии, дигитализация и бизнес решения. 10 % са от сектор банки и застрахователи. Също 10 % са и участниците от „Енергетика и ресурси“. По 6 % са от „Производство“ и „Транспорт и логистика“.
Истинските лидери са с възрожденски дух
Инж. Д-р Илия Гърков стана първият носител на наградата за развитие на регионите и местните общности в конкурса „Мениджър на годината“. За наградата и какво стои зад нея, за критериите и за качествата на победителя , разказва Максим Майер, редакционен директор на списание „Мениджър“
- Как се роди идеята за новата категория в конкурса на сп. „Мениджър“?
- Тя отдавна зрее в нашето списание. Често сме говорили, публикували сме и доста текстове за значението, което може да има бизнесът за развитието на регионите. Вероятно е малко утопично, но си мисля, че това е един от начините за по-добро развитие на градовете и селата, за намаляване на миграцията. В същото време ясно си давам сметка, че много компании отделят огромни средства и имат значими проекти за развитието на регионите и местните общности.
Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е много светъл пример в това отношение. Нещата които той и ръководената от него компания „Асарел Медет“ направиха за Панагюрище, ще останат много години напред. Така стигнахме до идеята да учредим награда на негово име за развитие на регионите и местните общности в рамките на националния конкурс „Мениджър на годината“. За наша радост тя бе приета изключително радушно от семейството на проф. Цоцорков, от неговия син Димитър Цоцорков, който е председател на Надзорния съвет на „Асарел Медет“. Нещо повече той я разви и подкрепи финансово. Фондация „Цоцорков род“ ще вложи средства в проект за развитие на регионите, по който спечелилият наградата мениджър ще работи.
- Как тази нова категория допълва конкурса?
- Винаги при избора на топ мениджърите на годината са се оценявали корпоративната социална отговорност и добрите управленски практики. Те формират 40 % от общата оценка на всеки кандидат. Мениджър на годината е единственият конкурс в България, в който няма жури, а консултантската компания „Делойт“ поставя оценки на всеки участник по своя методология, разработена специално за конкурса. Тази нова награда е много в духа и практиката на конкурса „Мениджър на годината“. Тя дава нов акцент в оценката на дейността на топ мениджърите на година. И в същото време е стимул за развитие на регионални политики, каквито за съжаление не всички компании имат.
- Какви биха били мениджърите, които могат да се впишат в категорията?
- Модерни лидери с възрожденски дух. Има такова съчетание, среща се много рядко, но пък оставя значима следа. Патронът на наградата проф. д-р Лъчезар Цоцорков беше точно такъв лидер.
* * *
За новоучредената награда и желанието да се опази родолюбието разказва Димитър Цоцорков – Председател на Надзорния съвет на „Асарел Медет“ АД
- За г-н Гърков да е пръв носител на наградата е голяма чест и отговорност – какво бихте му казал/пожелал?
- Зная колко много време, постоянство, човещина влага г-н Илия Гърков в контактите си с местните хора в Челопеч и Крумовград. Затова те го приемат като свой и го уважават. Точно това пожелавам на първия носител на наградата за развитие на регионите и местните общности в конкурса „Мениджър на годината“ – да бъде свой сред хората, с които живее и работи, все така да им дава част от своята светлина и доброта. И те да му отговарят със същото. Това, което той, заедно с целия екип на „Дънди Прешъс Металс“ успяха да направят – да изградят нова мина в България, след повече от четири десетилетия прекъсване, при това за изключително кратък срок, е истински подвиг за който заслужават адмирации и обществено признание.
- Как решихте да подкрепите учредяването на новата награда?
- Преди всичко използвам случая, за да поздравя инж. Илия Гърков за това, че е първият носител на наградата „Лъчезар Цоцорков“. Вярвам, че всички ние заедно ще помагаме на добрите дела да се множат и занапред.
Благодаря на екипа на списание „Мениджър“, че учреди тази награда на името на моя баща Лъчезар Цоцорков, защото той инвестираше в развитието на родния ни край с вярата, че в една малка българска община като Панагюрище могат да се случват проекти на световно ниво. За него подкрепата за родния край беше кауза и всеки един от големите проекти, които станаха факт благодарение на него, бяха сбъднати мечти – и залата трезор за Панагюрското златно съкровище, и спортната зала, където да тренират децата на Панагюрище и многопрофилната болница „Уни Хоспитал“. Вярвам, че добрите примери за компании, които подкрепят регионални проекти, трябва да се популяризират, защото нерядко фокусът е само върху инициативите в големите градове.
- Каква възможност получава нейният получател?
- Като част от ежегодната награда фондациите „Асарел“ и „Цоцорков род“ всяка година ще подкрепят реализацията на социален проект. Той ще бъде иницииран от мениджъра, избиран за носител на този приз, в подкрепа на развитието на региона, в който оперира неговата компания. Така ще допринесем за по-висока добавена стойност на проекта.
- По какъв начин новата категория в конкурса „Мениджър на годината“ утвърждава и подпомага местното дарителство?
- Новата категория в конкурса „Мениджър на годината“ поставя фокуса на вниманието върху реализацията на важни проекти по регионите, в които оперират съответните компании. Целта е да допринесем за балансирано регионално развитие, задържане на младите хора по родните им места в противовес на тенденцията да търсят своята професионална и житейска реализация в големите градове.
