- Инж. Гарчев, как оцелява община Антон в днешно време, разчитайки само на субсидията от републиканския бюджет и местните данъци и такси?
- Е, оцеляване, е малко силно казано. Общината се развива съвсем нормално, макар и да са ни малко парите. Но, когато човек ги харчи разумно – стигат. Не мога да кажа, че сме на границата на оцеляване или нещо такова. Имаме проблеми, най-много с това, че преди няколко години е изтеглен голям кредит от Фонд “ФЛАГ”, за да може да се изплати една стара корекция по един от проектите за реконструкция на водопроводната мрежа по Програма “САПАРД” и до сега внасяхме по около 6400 лв. на месец. С падането на лихвите сумата вече е по-малка и главницата сега е 57 384 лв. Това ни затруднява, че е постоянен разход всеки месец. В същото време в Закона за държавния бюджет имаме шанс по един член от него, да се включим за опрощаване на 80 % от тези дългове. Точно как ще стане и дали ще ни засегне и нас, все още не зная, но се надявам да получим такава възможност. И тогава ще бъдем още повече облекчени.
- На какъв бюджет ще можете да разчитате през 2017 г. и какви са приоритетите в него?
- Общият бюджет ни е 1 253 388 лв., като приходите с държавен характер са 808 993 лв., а местните са 444 395 лв., като само данъчните са 76 000 лв. Взаимоотношенията ни с републиканския бюджет са на стойност 239 800 лв., като в това число влизат за снегопочистване 33 400 лв., допълваща субсидия от 124 500 лв. и за капиталови разходи – 81 900 лв. Имаме и преходен остатък от миналата година в размер на почти 56 000 лв.
Приоритетите ни са тези, които винаги са били и досега – изплащане на този кредит, след това заплатите на заетите в образованието и общинската администрация.
- Какви проекти имате подготвени и очаквате ли финансиране по тях през новия програмен период?
- Входирали сме още през миналата година три проекта. Единият е голям воден проект, с който кандидатстваме за изграждане на пречиствателна станция за питейни води, довеждащ водопровод и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа. Имаме все още стоманени тръби, за подмяната на които не стигнаха средства при предишни проекти. Ще посоча, че във водопроводната мрежа на село Антон няма етернитови тръби. При получаване на одобрение и финансиране за него ще се работи по шест улици – “Джемина”, “Стефан Караджа”, “Елин Пелин”, “Александър Стамболийски”, “Еделвайс” и “Липа”. Проектът ще ни помогне за подобряване на водоснабдяване на населението и намаляване на загубите на питейна вода вследствие на аварии.
Вторият ни проект е за основен ремонт на тринадесет улици в селото, като се предвижда асфалтиране на уличните платна и др. дейности по тях. За всяка община допустими бяха до три проекта по програмата и третият, който сме внесли е за реконструкция на пътната отсечка между село Антон и село Душанци, от община Пирдоп, който е с дължина от близо 3 км. Проектът предвижда и продължаване на работата по пътя за подхода към селото, участък от приблизително 6 800 м., част от пътя Пирдоп – Розино. Целта ни е да се възстановят тези пътни трасета и да се подобрят техните транспортно-експлоатационни качества, носимоспособността на настилката, повишаване на безопасността на движение и отводняване на платното. За пътя между с. Антон и с. Душанци, където се преминава през Подбалканската железопътна линия, ще се подобри и модернизира и прелезът.
За нас е въпрос доколко те ще имат шанс да бъдат одобрени за финансиране. Доколкото съм запознат с процедурата, в момента се прави рамкиране на проектите, като малките общини, каквато е и нашата, сме по-настрани от по-високите точки, тъй като се дават повече точки за по-висока безработица. И по този показател с общини от Северозападна България не можем да се сравняваме. При еднакви проектни разработки, те ще имат по-висока оценка за повече безработица и ние може да не бъдем класирани.
Надявам се поне един от тези проекти да бъде одобрен и класиран. Към тях трябва да прибавим и проекта на читалищното настоятелство за реконструкция и модернизация на сградата, която да придобие по-естетически вид и да има по-добра енергийна ефективност. Това са проектните ни предложения, които ще ни предстои да реализираме през годината, ако получим одобрение и финансиране.
- Стана дума за читалище “Христо Ботев”. Сигурно вече имате подготвен съвместен културен календар. Какви събития и прояви да очакват жителите и гостите на село Антон, освен традиционния Ден на общината на Гергьовден?
- Много неща са предвидени да се случат. Най-близкото, което предстои е организирането на 26 февруари на народния и християнски празник Сирни Заговезни. Още от сега се подготвяме, ще запалим огън, остана и малко вино от новогодишната нощ, което ще бъде раздадено на присъстващите. Предвидили сме и награди за участниците. По-нататък във всеки месец има по нещо – както казахте – Гергьовден, Великденските тържества за Възкресение Христово. Предвиждаме да се проведат е доста инициативи с децата, които винаги се включват в игрите и събитията за тях. Радващото е, че имаме нови учители и нов директор на училището ни, които с амбиция и усърдие продължават традициите. Общината подкрепя всички изяви на децата и се стреми да ги стимулира да проявяват своята креативност и активност, защото те имат нужда изяви и заслужават нашето внимание и грижа като жители на общината, които ще продължат нейното развитие след години.
- Споменахте, че ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ има нов директор. Как се развиват отношенията между двете институции – общинската администрация и учебното заведение?
- Малко е да кажа, че години наред те са добре. Помагаме във всички техни нужди с каквото можем. От настоящата учебна година ОУ – Антон е и защитено училище и педагозите работят с възпитаниците си по-спокойно, защото са гарантирани във финансово отношение. Иначе, от страна на общинската администрация няма проблеми – каквото е необходимо, го осигуряваме. Със задоволство мога да отбележа, че засега се справят сами и то доста добре.
Общинската администрация се включва в техните инициативи и прояви, ако е необходима допълнителна помощ и организация. Като пример ще посоча, че през миналата година направихме пролетно почистване на селото, в което децата участваха най-активно, наравно с възрастните. Целта ни бе те да усетят и сами да се погрижат обликът на селото да е красив и средата, в която живеем, да е уютна и такава, каквато трябва да бъде. Тогава ги наградихме с екскурзия до избрана от тях дестинация.
И сега имаме идея да проведем такава инициатива, като по този начин учениците знаят и разбират, че получават нещо не даром, а срещу положен от тях труд.
- В духа на шегата, Дядо Коледа изпълни ли ангажимента, който пое на коледния концерт на самодейните колективи км читалище „Христо Ботев“?
- Да, абсолютно. Читалището вече има нова озвучителна уредба, каквато те искаха и заслужават. Това е знак и пример за хората, които отделят от свободното си време, за да веселят и забавляват своите приятели и почитатели, че винаги ще ги подкрепяме в техните изяви.
И това е така, защото повечето от проявите, които сме заложили в културния календар, се осъществяват съвместно от ОбА и читалищните състави. Естествено, и те имат немалко свои, какъвто е, например, предстоящият Сирни Заговезни, за който споменах. Организацията му е изцяло е поета от читалищното настоятелство и самодейците. Общината ще помогне само в осигуряването на наградите за участниците.
Така е и с всичко останало, което е необходимо на ръководството или самодейците – ние ги подкрепяме. На проявите, на които сте били и Вие свидетели, виждате с какво желание и нови творчески идеи се представят пред публиката. И тази наша помощ е израз на благодарността на хората за таланта и изявите на самодейците.
- Накрая на разговора ни, ще си позволя да Ви попитам, с какво бихте се обърнали към жителите на общината, за да продължи развитието си и през новата година, от която вече измина почти един месец?
- Затруднявате ме малко с този въпрос, затова ще Ви отговоря съвсем принципно – просто искам да станем други. Да станем по-добри, по-съвестни. Иска ми се много да се променим по отношение чистота на селото и чистотата извън него. Като дойде пролетта и се разходя покрай реките, които преминават през с. Антон, а те са седем, макари да не са големи. И установявам, че са „идеално“ място за изхвърляне на всякакви отпадъци – мнозина са използвали поречията им да се освободят от строителни, градински или битови отпадъци. Това е страшно неприятно. Смятам, че сме едно приятно и красиво селище, което не бива да бъде загрозявано по този начин. И много ми се иска тези неща да останат в миналото, да не се правят.
Имаме страница на селото в Интернет, на която съм публикувал своя телефон. Ако някои има за изхвърляне такива отпадъци, нека да се обади, да видим за какво става дума и да си помогнем взаимно. Знае се, че от месец февруари ще започнем да депонираме битовите си отпадъци в депото край гр. Златица. Разходите за дейността ще се повишат неимоверно много, което ще повлече след себе си и увеличаването на такса „Смет“. Защото на нашето депо няма да имаме право да изхвърляме отпадъците.
Другото, което ми се иска, е да призова хората да станат по-добри, да мислят повече за селото. Защото забелязвам, как немалко от жителите са негативно настроени в трудния живот, който водим. Ще дам пример – по някакъв дребен проблем коментарите във фейсбук са много остри. Аз не ползвам тази социална мрежа, но ми казват жители на общината, че споделеното там е повече от неприятно. Ако има някой проблем, по-добре е да го сподели с кмета, за да се потърсят начини да му се помогне. Още по-добре ще е, да го изложи писмено и дори да не е от моята компетентност и възможности, ще направя необходимото чрез съответните други институции – „В и К“, ЧЕЗ или други, да му се разреши.
Ето, тази година наваля много сняг, и мисля, че се справихме със снегопочистването. Така трябва да бъде и с другите проблеми – и на хората, и на общината. Това ми се иска да се случи при нас.
