Новата година настъпи, а с нея и времето за нашият първи лагер. Началото беше обещаващо – прекрасно време и много сняг. Именно поради снеговалежа от последните дни автобусът не можа да ни закара до хижа „Мургана“, а се наложи да преминем разстоянието от Златишкия проход до хижата пеша. Наслаждавайки се на хубавото време и природа сред шеги и закачки дори и не усетихме кога пристигнахме. Бързо се настанихме, след което излязохме на вън за първата игра. След нея повечето от нас не се стърпяха и започнаха да скачат от терасата на хижата в натрупаните дълбоки снежни преспи. Обхванати от такъв ентусиазъм беше логично да навлезем и в гората, за да погазим из дълбокия сняг. А сняг – дал Господ! По време на тази разходка разбрахме колко е трудно да се „бие“ пъртина, как се забавя движението на човек и колко се изморява. Този опит ще ни е ценен, защото следващия път ще се придвижваме със снегоходки и ще можем да установим съществува ли разлика между ходенето с тях и без тях.
Вечерта беше посветена на театъра. Разделихме се на три групи и положихме големи усилия и старание. Имахме си реквизит, а някой от нас направо се преобразиха и бяха погълнати от ролите, които им се паднаха. Сценарият беше един, но разделен на три части, а едни и същи роли се изпълняваха от различни актьори. Целта беше да работим в екип и заедно да се представим максимално добре на сцената. Затова не учехме текста, а импровизираме, като запазихме смисъла. Доверявахме се един на друг, натоварвахме се с отговорности, независимо, че някои от нас не се познаваха добре. Театралната вечер продължи до късно в обсъждане на ролите и начина, по който бяха изиграни.
На следващия ден имахме нови предизвикателства, но за тях трябваше отново да се разделим на групи. Тези от нас, които бяха най-малки и с най-малко опит, отидоха в гората и се изправиха пред едно групово предизвикателство. Те трябваше да преминат определено разстояние заедно, но с превръзки на очите, като само един ги води. Всички трябваше да изберат кой да бъде водачът и да му се доверяват през цялото време.
А докато малките се сблъскваха със страха от това да не знаят на къде ги водят, големите трябваше да изработят колаж на определена тема, който да представят пред всички. Провокирани от разговорите, които водихме по-рано, избрахме и важни за нас проблеми. Първата група трябваше да изработи табло от две теми: „Как виждате българското общество когато ще сте на 36 години“ и „Как виждате образованието на вашите деца?“ Втората група трябваше да избере един значим проблем за българското общество и да предложи начини за неговото решение. Групата си избра темата за наркотиците. Изработените колажи бяха представени след като всички участници в лагера се събраха заедно, а когато настъпи момента да си тръгваме ги взехме с нас, за да можем да ги закачим в училище и да споделим нашите идеи с всички съученици.
Неусетно бе настъпил моментът, в който трябваше да поемем обратно по пътя към Златишкия проход, където ни чакаше автобусът, за да ни отведе в Челопеч. И отново тръгнахме с шеги, закачки и смях, като си казахме, че нямаме търпение да дойде момента, в който ще сложим снегоходките на краката си, ще навлезем в дълбокия сняг и ще поемем към следващото си приключение.
Материалът е предоставен от Клуб „Приятели в приключенията“ - Челопеч
