Както всяка година в периода на Горещниците, решихме и през настоящата 2020-та да проверим привлича ли с прохладата на красивата си природа и възможностите за отдих и риболов най-големият местен язовир – „Душанци“.
В петък – 31 юли, малко след 13 часа, пристигаме на водоема, а докато приближаваме с колата до подхода през боровата гора до едно от най-предпочитаните места за бивак, преброяваме над тридесет автомобила. Под сенките и на пътя са се разположили каравани, кемпери, джипове, че и по-луксозни возила. Термометърът на колата ин показва 33 градуса по Целзий на сянка. Хора наблизо почти не се виждат. До един кемпер на пътя с уред за улов на риба, се е приготвил Николай Генов от гр. Стара Загора. Петдесет и петгодишният мъж заявява, че повече от три десетилетия е запален рибар. За първи път е на язовир „Душанци“ и смята да остане два дни. Да пробва късмета си и хване нещо – не толкова за трапезата, колкото заради спорта, казва той, защото усещането е неповторимо. Пожелаваме му успех, преди да поемем към брега на съоръжението. Докато се разделяме с него, приближава още един кемпер. Семейство от столицата търси път към залив на южния бряг на съоръжението.
На слизане към язовира срещаме забързан рибар, с две въдици в ръце. Обяснява, че нищо не е хванал часове наред. Много е топло и рибата се е „покрила“ по дъното, споделя мнението си на специалист в риболовството той. Наблизо е устроен добър бивак, макар обитатели да не се съзират. Вероятно почиват в караваната, до която е изправен фотоволтаичен панел за производство на електроенергия. Има още мивка, маса, тента с няколко стола.
Почти до водите са разпънали две палатки мъже, строители от столицата. Разговаряме се за времето и летуването край язовир „Душанци“. Споделят, че вече от осем години идват всяко лято тук. Единият от тях – Александър, обяснява, че имат приятели от гр. Златица и село Антон, и в почивните дни ще се съберат голяма компания. Подготвили са се добре за трапезата и отмората край водата.
Тишината и безлюдието, предизвикано от жегата, ни карат и ние да по-бързаме към вкъщи. По обратния път спираме до познат от района и се интересуваме върви ли риболовът. – „Не откъсва! – потвърждава и той. – Много е горещо!“
Приятно впечатление прави обстановката наоколо – чисто, подредено, а стената на язовира е оградена с висока и стабилна метална ограда. За предпазване на посетителите от непредвидени инциденти, обяснява един от охранителите на съоръжението. Фирма от гр. Правец е наета от „Аурубис България“ да я постави. И продължава да работи и по обезопасяване на канала, по който се оттича водата на яз. „Душанци“, когато водоемът е препълнен. В момента нивото му е на 60 см. по-ниско от кота „Нула“, показва измервателната линия на западния край на стената.
В събота – 1 август, пак по същото време, отново посещаваме района. Този път изобилието от автомобили е огромно – всяка сянка и свободно място край пътя, е заето от коли. Преброяваме до сто и спираме, защото продължават да пристигат. Не липсват и пешеходци, които се разхождат под сенките. Цяла фамилия от село Душанци е изминала двата километра пеша до язовира, заедно с детска количка, в която е бебе.
Насочваме се към водоема. Познатите ни от вчера рибари заявяват: „Днес е по-добре!“, хванали са по нещо. Малко по-надолу е разпънала палатка и тента компания от близкия град Панагюрище. За втора година са тук и се чувстват прекрасно под сенките на дърветата и прохладата на язовира. Осемгодишната Дария е особено щастлива и доверява, че през следващата учебна година ще е във втори клас. Започваме разговор и майка й споделя, че наскоро ходили до Черноморието. На Обзор почти нямало летуващи, а на Приморско имало повече хора на брега. Предпочитат обаче прекрасното съчетание на плаж сред красива природа, затова са на язовир „Душанци“. Ще останат до неделя. Мъжете от групата също са разговорливи – харесва им тишината, спокойствието и удоволствието през дните на почивката си да хвърлят въдиците във водата.
Язовирът гъмжи от канунисти. Мъж с джет тегли въже, на края на което се е заловил друг с водни ски. Правят завой и огромно ветрило от капки очертава пътя им. До пристана на източния бряг на язовира се е разположил рибар с две въдици. Не е в настроение, защото уловът не върви – шумът наоколо плаши рибата, казва той. При приближаването на двойка канунисти – мъж и жена, човекът бързо прибира такъмите си и се премества на друго място.
Приветстваме гребците и се интересуваме откъде са. Чак от Бургас, отговаря дамата. Цяла група са – четиринадесет канута. Предпочитат спокойните води на язовир „Душанци“ пред бурното море край родния ми град. За първи път са тук, а партньорът й заявява, че ще повторят. Част от групата ще остане да направи обиколка на хидротехническото съоръжение и в неделя. Всички са търсачи на силни усещания и адреналинни спортове. Неведнъж са скачали с бънджи от виадуктите по рида „Козница“, споделя бургазлията. Разделяме се с пожелания за приятен уикенд.
Жегата продължава да е висока – термометърът на автомобила показва 31.5 градуса по Целзий, въпреки че подухва лек вятър. На връщане към котловината и Пирдоп, се разминаваме с дежурния полицейски автопатрул и група пешеходци от село Душанци. А пътят към язовира продължава да е натоварен, въпреки че е ранен следобед. Потокът от автомобили е неспирен и пътниците в тях вероятно бързат да се заредят с енергия за трудовите си делници под сенките на Средна гора.
