1 декември 2016 година ще е още една паметна дата за историческа Копривщица. Националният събор на народното творчество, който през миналата година отбеляза 50-годишен юбилей, бе вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Това стана по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия - Адис Абеба.
На 2 декември тази новина бе водеща във всички национални и регионални медии. Всъщност тази идея е предложена още през 2005 година, когато все още съществуваше т. нар. Общо копривщенско настоятелство. То започна издаването на вестник „Копривщенци“. В брой 1-ви на вестника бе публикувано писмо до Министерството на културата и туризма и копие до: Министерството на околната среда и водите, Министерството на външните работи, в което пише: „Уважаеми, господин Министър, предлагаме на Вашето внимание разглеждането на кандидатурата на град Копривщица за вписване в Индикативната листа на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО като архитектурен и природен резерват – Център за нематериално културно наследство, а именно провеждането на Националните събори за автентичен фолклор и утвърждаването му като национален град-музей и широко предпочитаната дестинация за международен туризъм“.
Предложението е подписано от кмета на община Копривщица Никола Каменаров през мандат 2003 - 2007 г., председателят на Общински съвет Бобе Доросиев, почетният председател на копривщенските настоятелства проф. Живко Сталев, председателят на местното копривщенско настоятелство проф. Искро Косев. В същия вестник посланикът ни тогава в нашето посолството в Анкара Стоян Сталев подкрепя идеята и поема личен ангажимент да придвижи това искане чрез Министерството на външните работи и нашето представителство към ЮНЕСКО в Париж: „Още е рано да се каже в какви срокове може да бъде завършена тази процедура, защото, общо взето, тези решения на ЮНЕСКО се вземат бавно. Трябва да бъдат положени всички усилия, защото в България няма много обекти, които да са включени в списъка на ЮНЕСКО и да бъдат под защитата на организацията.“
Инициативата бе подета от Копривщица и през следващите мандати - ОбС и община Копривщица, Дирекция на музеите и Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“. Преди 4 години бе отправено обръщение и към читалищата в страната, които безрезервно подкрепиха идеята. Проф. Лозанка Пейчева още през 2012 година тръгна към реализиране на идеята. Не може да се отмине е решаващата роля на Министерството на културата и най-вече на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, който достойно защити кандидатурата.
Кандидатурата бе под името „Съборът на народното творчество в Копривщица - система от практики по представяне и предаване на наследството. Екипът, който работи по разработване на кандидатурата бяха проф. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. Лина Гергова. След особено трудни дебати и силно враждебна среда, доц. д-р Николай Вуков успя да зашити Събора в Копривщица като уникална практика за опазване на културното наследство, която трябва да служи за пример на много страни по света, съобщава КРОСС. Доц. Вуков достойно и категорично отрази напълно безпочвените критики на хора от Оценителната комисия, че Съборът в Копривщица представлява фестивализация, т.е. изкривява оригиналните форми на културни изяви и практики и ги изважда от контекста им. Въпреки, че зам.-председателят на комисията два пъти повтори, че е против кандидатурата ни, специалистът от ИЕФЕМ доказа как на всеки 5 години участниците предават традициите на своите последователи в страната, включително на диаспорите в чужбина. Така Съборът в Копривщица, от напълно отхвърлена кандидатура през септември, днес вече е вписан в Регистъра на добрите практики и практика за пример на света.
Вече 50 години съборите показват многообразието на автентичното българско народно наследство. ХІ НСНТ е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство. Нека не забравяме големия принос за съборите и на акад. Николай Кауфман. Вписването в Регистъра за добри практики на ЮНЕСКО ще успокои копривщенци, които от години чуват непотвърдени слухове за големи апетити националните събори да бъдат преместени на друго място в страната. На 10 Национален събор на народното творчество акад. Николай Кауфман на този въпрос на местното радио и регионалния вестник „Регион“ отговори: „Копривщенци да спят спокойно, ние няма да допуснем подобно нещо!“. Сега копривщенци спокойно могат да кажат: Националните събори и в бъдеще ще се провеждат на известната в страната и чужбина местност над града „Войводенец“. Ползите от вписването в Регистъра на нематериалното наследство в ЮНЕСКО е за всички българи.
