Будители са всички, които милеят и работят за съхраняване на българския дух и памет, това бе основният извод от проведената на 2 ноември в музей „Луканова къща“ в гр. Пирдоп среща с историка – архивист Георги Луков. В нея взеха участие жители на града, немалко от които сами народни будители, като учители, общественици, радетели за развитие на културата и творческия потенциал на нацията.
Посветена на Деня на народните будители – 1 ноември, на срещата в храма на съхранената местна история и минало, бе припомнено за възникването на честванията, посветени на предците, допринесли да се опази родния език, вяра, традиции, национално достойнство, борба за освобождение и национално обединение през отминалите столетия. Първото отбелязване на деня е по време на фестивал в гр. Пловдив през далечната 1909 г., а официално в календара на страната той влиза през 1923 г., по предложение на неизвестен българин и определен със закон от Народното събрание, приет през месец декември 1922 г.
Роденият в Пирдоп историк, който е специалист в Държавния военноисторически архив в гр. Велико Търново, сам произхожда от семейство на будители – учителката по български език и литература Мария Лукова и героя на труда металург Луко Луков. И посещението му в родното място възбуди в него немалко емоционални спомени и преживявания, сподели той. Защото го срещна с първата му учителка – Магдалена Лисева, и други негови преподаватели в основното училище и от гимназията.
Първоначалната темата на сказката на Георги Луков бе за участието на пирдопските народни будители – учители в Първата световна война, но това се оказа трудно, тъй като в документите за мобилизираните от това време липсва информация за тяхното занятие, поясни историкът – архивист. Той припомни, че 2 ноември също е емблематична дата в българската история, защото на този ден е обявена Сръбско-българската война от 1885 г. Най-краткият военен конфликт в световната история – само 14 дни, завършил и с най-краткият мирен договор – само от един член. Но с впечатляващата победа на най-младата армия – българската, създадена преди 7 години. И главният фактор, допринесъл за успеха на войниците и техните млади командири, е високият дух. Бойците са били закърмени с него в своето семейство, от делата на предците си – борци за църковна независимост и революционери, герои за свободата на България, каза Георги Луков.
Във връзка със 100-годишнината от приключването на Първата световна война за нашата страна, беседата му продължи с проследяване на българското участие в конфликта и приноса на пирдопчани в нея, за героизма на народа и невъзвратимите човешки жертви. Продължила за народа ни точно три години без един ден, тя е най-тежката и изнурителна за държавата ни война, в която войската ни няма нито едно загубено сражение. Но е на страната на победените и получава най-тежките санкции след Ньойския договор, подчерта г-н Луков.
Пирдопчани воюват на всички фронтове, а дадените жертви са значителни – 155 офицери и войници от града, полагат костите си в защита на българската кауза за обединение в Моравско, Македония, Добруджа. Почернени са 67 вдовици, 163-ма родители, а общо с децата сираци – 367 души, без да се броят ранените, заболелите и починалите впоследствие. Буквално всяко пето семейство от града е дало скъпа жертва в тази война, каза историкът. Една десета от тогавашното население на Пирдоп (около 3250 жители), е потърпевшо от войната. Най-много са пирдопските жертви на връх Каймакчалан – 21 бойци, сражавали се на втората българска Шипка, както определи върха Георги Луков. Той се аргументира, като прочете откъс от релацията на командира на частта, отбранявала позициите, както и с неговата височина – 148 м. над връх Ботев на Стара планина, и също толкова непристъпен като известния проход от времето на Руско-турската война. Отбраната му е достойна за сравнение с подвига на опълченците, каза той.
На финала на срещата секретарят на общината Николина Божкова поднесе като подарък на лектора комплект от книги за местната история и стръкче здравец. Георги Луков имаше време да се поздрави със своите учители и приятели от Пирдоп, изразявайки задоволството си да се срещне с тях. Той сподели готовността си да дойде отново и за друга такава среща със съгражданите си по интересна и за двете страни тема.
