Копривщица предлага отлични възможности за планински туризъм, но маркировката по предлаганите маршрути липсва
Копривщица е едно невероятно съчетание между колорит, старина и уникална природа. Това не е мое мнение. То се споделя от мнозина запалени туристи и почитатели на нашата история. Учудена съм, че има хора, които проявяват интерес към околностите на възрожденския град. Оказа се, че мнозина, отседнали за няколко дни в Копривщица, се интересуват от туристическите маршрути в околностите. Не са малко и запалени велосипедисти.
На 1 юли на историческия площад „20. Април“ срещам двама планинари. Усмихнати те поздравяват с „Добро утро“ и се заговаряме. Анна Попова и Николай Кутев – научен работник са отседнали в творческата база на БАН. Двамата споделят своите виждания за туризма в нашия град. В разговора ни говореха за туристическите маршрути и наименованията на местностите, като че бяха кореняци. Заявяват, че вече за трети път са в нашия град. Миналата година са гостували два пъти, а тази година са си дали дума, освен сега, да дойдат още веднъж.
Срещат се и разговарят с местните хора и от тях търсят информация откъде да тръгнат по избраните маршрути. Но не всеки копривщенец може да им помогне, особено от младото и средно поколение, които дори не знаят наименованията на околните местности. И се създава впечатлението, че малко са добрите информатори за запалените планинари. Всичко ще обиколим, категоричен е Николай Кутев, но споделя, че маркировките на 11 маршрута в сърцето на Средна гора не са добри. Научили за тях още миналата година от картата, която получили в Туристическия информационен център. Проучили ги и… тръгнали.
Екопътеките не са поддържани, казва Анна Попова и продължава: „На много места липсват. Някои пътеки са направо пред изчезване.“ Изсечените и паднали дървета, на които е имало маркировка, прекъсва сигналния път и туристът изгубва посоката към начертаната цел. Двамата почитатели на пешеходния туризъм споделиха и трудностите, които са изпитали през миналата година, когато тръгнали към връх Богдан: „Много се губихме. Случайно срещнахме един човек с мотоциклет и той ни напъти“, заяви Анна Попова.
Другият проблем е, че там има стада с овце и кучета. Трябва да носиш тояга, за да се отбраняваш. Те са много агресивни. Всички местни, с които разговаряхме ни предупреждаваха много да внимаваме с тези кучета, допълва разказа Николай Кутев. Няма кой да ги укроти, защото пастирът е много надалеч, обяснява научният работник. А Маршрут № 3 – към „Свети Илия“, опитали да преминат и през миналата година, но напразно.
Попитах ги откъде имат информация за туристическите маршрути и събеседниците ми изваждат картата: „По нея се движим и се губим. Добре се губим, но… се намираме“, усмихва се Николай Кутев и е категоричен: „Желанието ни е да минем всички маршрути, защото ще дойдем и втори път тази година!“ В четвъртък – 2 юли, запалените планинари тръгват към връх „Свети Илия“, но се изгубили и се върнали. Обаче са категорични, че пак ще опитат и ще стигнат до върха. Г-н Кутев посочва на картата този конкретен маршрут, който минава през „Свети Спас“ и местността „Чумина“ към връх „Свети Илия“. „В един момент загубихме пътя. Няма. Изчезна. Много са нарядко маркировките и на най-възловите моменти, когато има разклонение не може да се разбере на къде да се тръгне.“ – п продължават разказа си те.
По съветите на Атанас Пандуров се упътили към Белия камък, но… отново несполука – тръгнали и се върнали. Липсвала маркировка. Двамата са категорични, че ако се оправят нещата, тогава туристи ще има много. Споделих, че в града няма туристическо дружество, но ако бъде скоро основано, ще е добре, а моите нови сърдечни познайници на шега подхвърлят, че може и те членове да му станат. „Но иначе много Ви е хубав градът, – блазнят ухото ми техните похвали. – Страхотен е. Градът и природата ви са запазени, като сравняваме с други места от страната. Имате много изградени чешмички и можем да сравняваме това само с Родопите“. Посочват ми Любчова чешма и казват, че планинар без вода не може. И на Витоша е било така, само че се намират хора, които рушат.
Разказвам, че все още има копривщенци, които градят чешми, един от които беше и Евгени Самодивеков, изградил и надписал десетки чешми в Копривщица и околностите й. Попитах ги къде ходят, а те през усмивка заявяват: „Навсякъде – Рила, Пирин, Родопите, Средна гора, Стара планина, навсякъде. Където можем, ходим. Много хубави места има!“, – заявяват преди да се разделим Анна Попова и Николай Кутев. – Спокойно можете да развивате планински туризъм. Имате 11 планински маршрута. Това никъде го няма, само трябва да се възстановят маркировките!“, подчертават още веднъж на изпроводяк запалените планинари.
Тръгнали бяха по маршрута на „Кървавото писмо“. Оборудвани със щеки за туризъм, с раници на гърба и с борда стъпка поеха да покоряват Средна гора. На другия ден споделиха, че цели 12 часа са били сред природата, радвали се на красиви пейзажи, брали горски ягоди, възхищавали се на величествени гледки и стигнали чак до хижа „Павел Делирадев“ в Панагюрско. Съжалиха, че там е нещо като вилна зона, заселено с малки къщи, селскостопански обекти, а хижата не била отворена. Затова тръгнали обратно, за да преоткрият хубостта на българската божествена природа на Копривщица.
