Около историческата дата – 20 април в Копривщица – градът, който запали искрата на Априлската епопея през 1876 година, през последните няколко години се провеждат прояви, чиито организатори са различни родолюбиви организации. На 20 април на площада, който носи името на тази историческа дата, едноименната национална патриотична организация за трета поредна година се поклониха на Мавзолея на Априлци. Въпреки ниските температури и прехвърчащия сняг, с маршова стъпка и под звуците на възрожденски марш, на площада пристигнаха младите музиканти от духов оркестър към Средно училище „Любен Каравелов“ – Копривщица. Те изпълниха няколко марша преди поклонението.
Гостите от цялата страна, членове на националното движение „20 Април“ и на рокерския клуб „Нощни вълци“ бяха посрещнати от заместник-кмета на община Копривщица инж. Тони Малинов. Председателят на националното движение „20 Април“ – Чавдар Николов благодари на топлото посрещане от копривщенци, с които участват в различни прояви на исторически дати из страната.
В словото си уредникът от Дирекция на музеите Кунка Неделева бе превърнала петте века робство в години – 482, в месеци - 5784 и в дни – 175 900. Този път, отбеляза тя, започва от далечните, но страшни пожарища на завоеванието, включва Чипровското въстание, трагичният край на Велчовата завера, преминава през бавната река на времето, в която се вливат хиляди човешки съдби и стотици геройства, засиява в малката история на Паисий, за да угасне в черното бесило на най-светлия апостол – Левски, прекосява с бързи хайдушки стъпки Балкана, за да се изкупи на дръвника в Батак и да се извиси над надвисналото оловно-сиво небе на Околчица. Слънцето на 3 март не бе подарено на българите, то бе извоювано, каза Кунка Неделева и приветства на историческата дата гостите родолюбци от страната, в гнездото, от което могат да отлитат „само орли“.
Кратко слово изнесе и Огнян Митев, който подчерта, че въпреки близо 500-те години иго, българите не са роби, а горд балкански народ, чието освобождение тръгна от историческия площад на 20 април 1876 год., въпреки усилията на някои хора да заличат от страниците на историята тези мрачни години.
Чавдар Николов отбеляза, че единствената цел на поробения български народ през годините на робство, вдигнали се на въстание през 1876 година, е била свобода и равенство на всички хора, без значение на националност, раса и вяра. Той проследи историческите събития и последствията за българите при потушаването и хилядите зверства и издевателства и лавинообразните отзиви из целия свят. Прозвуча химна на Република България. Венци и цветя бяха поднесени от гости и домакини на Мавзолея на Априлци.
