През миналата седмица започна розоберът в мирковското землище. Този поминък стана традиционен за нашия район, а както показва практиката, условията за отглеждането на маслодайната роза са много благоприятни. Самото розово масло има защитна функция за растението и го предпазва от ниските сутрешни температури, характерни за Подбалканските полета.
Маслодайната роза е донесена в България от Сирия през 13 век и е позната с името Rosa Damascena, кръстена така на столицата Дамаск. Оказва се, че в България условията за нейното отглеждане са доста по-добри, защото сутрешните температури тук са по-ниски, а там са около 20 градуса по Целзий и това влияе на качеството на добитото розово масло. В благоприятни години с повече дъжд, за получаването на 1 грам розово масло са необходими около 3 000 ароматни съцветия, при използване на методна извличане на маслото с водна пара от свеж розов цвят.
Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. „розов конкрет“. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0.02 до 0.04% етерично масло и само в редки случаи може да достигне до 0.09%. Но колко тона розов цвят е необходим, за да се произведе 1 килограм розово масло? Едва ли някой, който не е запознат с технологията на розопроизводството, може да предположи, че за получаването на 1 килограм от ароматното „течното злато”, са необходими между 3 и 6 тона цветове. А защо толкова много? Защото количеството зависи от качеството на реколтата. За пример – за един мускал розово масло са нужни от 7000 до 15 000 розови цвята. Цената на розовото масло също варира и се движи между 8 000 и 11 000 лв. за килограм.
Изкупната цена в момента за килограм набран розов цвят е около 1 лв. Промяната на климата и повишаването на средномесечните температури не влияят благоприятно върху розопроизводството. Но, от друга страна, типът почви в района не предполага високи добиви от зърнени храни или зеленчуци, така че отглеждането на рози е една добра алтернатива за земеделските производители. Занаятът е бил известен и практикуван от местните хора още през Възраждането. Дори качеството на произвежданото в региона розово масло е било по-високо от това на стопаните в Долината на розите – Казанлък.
