По инициатива на Общинската организация на БСП в Златица, на 6 септември бе отбелязана 120-годишинната от рождението на министър-председателя на България в средата на 50-те години на миналия век Вълко Червенков. Председателят на организацията Стоянка Балова положи цветя пред бюст-паметника му в центъра на града, а социалисти си припомниха за огромното строителство и развитие на страната, довело до ръст на брутния вътрешен продукт до 22.8 %.
Вълко Вельов Червенков е роден на 6 септември 1900 г. (ст. ст.) в гр. Златица в семейството на Вельо Вълчев Червенков и Мария Никифорова Бояджиева. Родът му, по бащина линия, е от село Мирково, като в годините на Българското възраждане дядо му се преселва в близкото село Петрич, а след 1878 г. се установява с близките си в Златица.
Вълко Червенков постъпва на училище на 6 години във Видин, където е преместен баща му, по това време на военна длъжност. След това учи в Златица и Трета Софийска мъжка гимназия. През 1919 г. завършва средното си образование и се записва в Софийския университет, става член на Българския младежки комунистически съюз и на БКП.
Работи в инженерната работилница и като настоятел на “Работнически вестник”. В периода от 1926 до 1938 г. учи в Москва, завършва аспирантура в нея и става доцент и преподавател във висшата школа към Коминтерна, по-късно и неин директор. През 1926 година създава семейство с най-малката сестра на Георги Димитров – Елена. До 1944 г. Вълко Червенков е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на Радиостанция “Христо Ботев”. В края на септември 1944 г. се завръща в България и е избран за секретар на ЦК на БКП. Министър-председател е на България от февруари 1950 до април 1956 г. След това е подпредседател на Министерския съвет, Министър на просветата и културата (1957 – 1958 г.). Член е и на Политбюро до ноември 1961 г. и народен представител в периода 1945 – 1961 г. Умира след операция в болница на 21 октомври 1980 г.
При управлението на Вълко Червенков центърът на София е изцяло обновен след разрушенията от англо-американските бомбардировки. Поставят се основите на ускорената индустриализация на страната. През 1952 г. започва топлофикацията на София, а през 1953 г. се изгражда Металургичният комбинат в Перник. Построени са химическите комбинати в Девня и Димитровград, завод “6 септември” в София, Заводът за антибиотици в Разград, корабостроителният комбинат “Георги Димитров” във Варна, Оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод “Петър Ченгелов” в Пловдив, памукотекстилните фабрики в Габрово и Плевен и са открити десетки язовири, сред които “Студена”, “Васил Коларов” и “Александър Стамболийски”. До 1955 г. са открити Народната библиотека, Националният стадион “Васил Левски”, сградите на Софийската опера, Министерският съвет, Президентството, ЦУМ, хотел “Балкан” (днешен “Шератон”) и Полиграфическият комбинат “Димитър Благоев”. На 7 ноември 1959 г. Вълко Червенков открива и Националната телевизия
По негово време за първи и единствен път у нас цените на основните хранителни продукти и промишлени стоки са намалени, а медицинската помощ става безплатна. Още на Петия конгрес на БКП през 1948 г. заявява в доклад пред форума, че бъдещето на България е свързано с развитието на селското стопанство и туризма. Негова заслуга е и водоснабдяването на Добруджа и засаждането на ветрозащитни пояси от дървета, които спасяват житницата на България от северните въздушни течения и снеговалеж. И за стореното десетилетия наред хората от този край са му благодарни.
Въпреки изразяваните от апологетите на прехода днес пропуски, негативни характеристики, лъжи, изопачения и неверни факти за неговото управление, докато е начело на държавата е обичан и уважаван от голяма част от българския народ и навсякъде, където ходи, той се движи, за разлика от сега, без охрана. Единствен от управляващите тогава, и сега, не облагодетелства себе си и семейството си с постове, привилегии, високи заплати и комисионни. Показателен пример за неговата безкористност е, че години наред бащината му къща в Златица бе във вида, в който е построена.
Човек с аналитично и точно перо, той сам пише своите статии, речи, доклади и изказвания. В годините след отстраняването си от висшата държавна власт, създава спомени за живота си, които са издадени от дъщеря му Ирина Вълкова Червенкова, 20 години след неговата смърт. Пак през 2000 г. излиза и сборникът “Вълко Червенков. През погледа на негови съвременници”. Младият редактор на изданието, който го познава само по написаното за него в Интернет, заявява на издателя – “в текстовете се говори за Вълко Червенков като за човек – пример!”.
