На 2 януари в гр. Златица бяха отбелязани 142 години от освобождението на града от турска власт. Честването на празничния ден започна от читалище „Христо Смирненски” и продължи към паметника на опълченците от града и Руския кръст, издигнат в близост до мястото, където през зимата на 1878 г. са били посрещнати руските войни. Шествието бе предвождано от духовия оркестър „Марчинг бенд”, ръководен от Тодор Цачев. Златина Пижова от Общинската администрация прочете стихотворението на Тодор Влайков „Освобождението на Златица“.
С цената на свидни жертви руските воини, след продължителни битки и престрелки с поробителя в суровите зимни дни на 1877 / 1878 г. освобождават града от петвековното турско робство. Членовете на местния клон на Национално дружество „Традиция“, подкрепени от представители на други регионални клонове, възпроизведоха пристигането на генерал Виктор Дандевил в града. Жени и девойки в национални носии посрещнаха групата, предвождана от почетния председател на НД „Традиция“ полк. Станчо Джумалиев и командвана от председателя на организацията Огнян Маринов, с питка и чубрица. Атанас Атанасов, един от българите – посрещачи, захвърли омразния турски фес, приветства и се поклони на руските бойци, които застанаха на почетна стража на паметното място.
Кметът на Община Златица инж. Стоян Генов припомни на многобройните присъстващи на тържеството славните събития от онова време. „Осъзнатата национална чест и достойнство допринасят за помощта, която получават руските воини от местното население. Те не се стряскат от бурите и снежните преспи. Стотици войни са пострадали в суровото време, докато са с пушка в ръка и на пост, но не отстъпват. След 35 дневни ожесточени боеве в Балкана с турските поробители, донските и казанските казаци под командването на полковник Мадритин шеметно се спускат в долината и донасят на щиковете си свободата на Златица. Тропотът на техните коне отеква дълбоко в душите и сърцата на златичани. В ранната утрин на 2 януари 1878 г. в западния край на града те с въодушевление посрещат руските войски“, каза той.
Народният представител Лало Кирилов поздрави златичани с освобождението и заяви, че то една от решителните крачки на българския народ към постигането на националния идеал за свободна и независима държава, чакан цели 5 века. Г-н Кирилов посочи, че вече 30 години живеем без такава национална идея и призова да загърбим политическите си и личностни различия, за да намерим общата цел, която да ни поведе в бъдещето.
Паметта на загиналите за свободата на България опълченци и руски войни беше почетена с едноминутно мълчание и падане на колене. Членовете на Национално дружество „Традиция“ произведоха обща стрелба в тяхна почит и памет. На Руския кръст бяха поднесени цветя от Община Златица и Общинския съвет, Професионална гимназия „Златица”, Клуб „Традиция”, народния представител Лало Кирилов, читалище „Христо Смирненски”, СУ „Свети Паисий Хилендарски” и много граждани.
Тържественото честване на Деня на Освобождението се пренесе пред паметника на солдат Никифор в началото на Златишкия прохода при село Църквище. Деца изнесоха рецитал, посветен на славното събитие. Общинският съветник и учител по история Мария Нейкова, разказа за първото в историята на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. зимно преодоляване на Стара планина от частите на Лейбгвардейския Гренадирски полк и освобождението на селото. Г-жа Нейкова подчерта, че бойците на генералите Брок и Дандевил, заели къщите на Църквище, са ги превърнали в непревзимаеми за настъпващите към прохода турци и не са допуснали те да бъдат завладени от тях.
На паметника солдат Никифор, загинал на 26 ноември 1877 г., бяха поднесени венци и цветя. Множеството присъстващи жители на с. Църквище и гр. Златица коленичиха в памет на освободителите и тяхното величаво дело. Членовете на Национално дружество „Традиция“ дадоха залп с автентичните си оръжия.
