От 25 октомври до 27 януари 2018 г. в Националния археологически музей в София може да се види изложбата „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през Бронзовата епоха". Посветена на металите и ресурсите през Бронзовата епоха в източните части на Балканския полуостров, изложбата е продължение на представената по-рано през годината в Музея за история на изкуството във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. За трите месеца, в които изложбата беше в столицата на Австрия, над 100 000 души са имали възможност да се докоснат до ценните археологически артефакти.
По време на откриването на изложбата на 24 октомври, заместник-директорът на Националния археологически институт с музей при БАН, доц. д-р Христо Попов отбеляза, че толкова голяма специализирана изложба, представяща културата на Бронзовата епоха, не е правена никога.
Предвид големия международен интерес, започналата на основата на проучванията при разработването на находище „Ада тепе“ край Крумовград изложба е разширена и адаптирана. В София са представени над 600 експоната, близо два пъти повече от показаното във Виена. Възприемането на историята се допълва и от нови дигитални филми и 3-D реконструкции. Двадесет и девет музея са предоставили свои експонати, за да се представи толкова всеобхватно културата на Бронзовата епоха. Предвид задълбоченото сътрудничество по проекта между Австрия и България, изложбата е посветена на председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. С това организаторите целят да покажат и резултатите от едно успешно сътрудничество в рамките на ЕС и между бизнеса и научните институции.
Изложбата представя ролята на източните части на Балканския полуостров като кръстопът за обмен на идеи, технологии и суровини, където се срещат основни култури на древния свят – Егейско-анатолийски култури, Източно-халщатски културен кръг, Северно Причерноморие и др. И в частност, ролята на българските земи като важен източник на суровини през Бронзовата епоха. Тя комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния. Показани са колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения. Учените определят времевите рамки на периода между 3500 и 1100 г. пр. н.е.
Специални благодарности организаторите отправиха към „Дънди Прешъс Металс“. „Като дружество, което се занимава със златодобив в Крумовград, сме горди, че благодарение на нашата инвестиция на „Ада тепе“ стана възможно откриването на важни за науката и историята факти. Това е най-голямата частна инвестиция, правена в България досега, в проучване на отделен археологически обект“ – заяви Ирена Цакова, директор „Разрешителни и правни дейности“ в „Дънди Прешъс Металс Крумовград“.
„За община Крумовград е огромна гордост в изложба от такъв мащаб да има артефакти, намерени на територията на нашата община. Ще осигуря възможност на повече хора от града да изпитат това чувство. Работата между нас като община, археолозите и „Дънди Прешъс Металс“ е в дух на сътрудничество“ – отбеляза Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Материалът е предоставен от ДПМЧ
