БАРЕЛЕФ НА УЧИТЕЛЯ СЕРАФИМ БОЯНОВ Намери място в Алеята на паметта и славата на Златица

  • 0
  • 72 преглеждания

В културния календар за тази година на Община Златица бе заложено откриване по повод 1 ноември – Деня на будителите, на барелеф и паметна плоча в Алеята на паметта и славата в града, на учителя, дългогодишен директор на училището и заслужил читалищен деятел Серафим Иванов Боянов.

Поради епидемичната обстановка в страната това не стана, въпреки че бяха предприети стъпките за организиране на тържеството. Барелефът, изработен от скулптора Благовест Апостолов отдавна е готов, а паметната плоча е подготвена от родственика на Серафим Боянов – Георги Серафимов.

В последните дни на месец ноември, за да не остава във времето неизпълнената задача, работещи към общинската администрация – Златица извършиха монтажа на паметния знак. Той официално ще бъде открит във време, когато отпаднат забраните за провеждане на публични прояви, във връзка с разпространението на коронавируса, увери кметът инж. Стоян Генов.

Серафим Боянов е роден на 30 януари 1863 г. в с. Долно Драглище, Разложко, в семейството на Иван и Елисавета Боянови, съобщава изследователят на селото и неговите заслужили за Отечеството хора, Добри Чолаков. По време на Кресненско-Разложкото въстание на българите от този край срещу разпоредбите на Берлинския конгрес и откъсването на Югозападните български земи от родината (1878 – 1879 г.) семейството му, заедно с още над 100 фамилии от този край, се заселва в гр. Златица. С лишения и трудности до 1886 г. любознателният младеж успява да завърши последователно прогимназия и Софийската класическа гимназия в столицата на Княжеството. След приключване на образованието си заминава за Цариград, където е назначен за учител в българското училище в квартал „Фенер“. По това време събира и издава „Сборник с български песни“, в който публикува 13 юнашки песни от родния си край.

В столицата на империята има възможността да се запознае с Българския екзарх Йосиф, който предлага на Серафим Боянов да му съдейства за заминаване на обучение във висше училище в Русия, но той отказва. По негова молба Българската Екзархия съдейства за откриване на родни училища в Разложко, закъдето като учител заминава и Боянов. Добри Чолаков посочва, че към 1890 г. Серафим Боянов урежда училището в гр. Банско, а от следващата учебна година – 1891 – 1892-ра, е преподавател в Златица.

В Регистър на гражданското състояние на Копривщица от 1893 г. е съхранено Свидетелство за бракосъчетание на Серафим Боянов. На 25 април същата година той встъпва в брак с 19-годишната копривщенка Теодора – дъщеря на известния местен жител Ненчо Ослеков. Ритуалът е извършен в църквата „Свето Успение Богородично“ в града от поп Ненчо Марков. Свидетели на младоженците са двама от най-заслужите по това време златичани – свещеник Сава Докторов, учител и революционер и просветителят Иван Боринаров. В документа 30-годишният Серафим Боянов изрично е посочен като учител в Златица. От брака му с Теодора Ослекова се раждат три дъщери – Цветана, Райна – на името на майката на съпругата му, и Елисавета – на името на неговата майка.

През годините заселилият се в гр. Златица жител на с. Долно Драглище, е учител, като от 1893 докъм 1900 г. работи в Копривщица, когато се завръща отново в Златица. От следващата учебна 1902 – 1903 г. изпълнява и длъжността „Директор“ на учебното заведение, а официално на тази длъжност е назначен след 1907 г. В Златица Серафим Боянов закупува от поборника и революционер Нено Гугов за нуждите на семейството си известната бейска къща, в центъра на града. Той я притежава най-дълго време и поради тази причина красивата възрожденска сграда остава в паметта на златичани като Бояновата къща. Неведнъж той отстъпва своя дом за провеждане на учебни занятия или за околийска болница, а фамилията му живее под наем.

Едновременно с просветната си дейност, Серафим Боянов активно участва и в дейността на читалище „Паисий“ в Златица. От 1907 до 1914 г., заедно с директорската длъжност в училището, той е и председател на читалищното настоятелство. От следващата година се премества със семейството си в София, където на 4 юли 1937 г. завършва земният му път.

ТЪРЖЕСТВЕНА СЛУЖБА В СЕЛО ЦЪРКВИЩЕ  За празника на храм „Света Екатерина“
Prev Post ТЪРЖЕСТВЕНА СЛУЖБА В СЕЛО ЦЪРКВИЩЕ За празника на храм „Света Екатерина“
ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ГРАД   Закупи автомобил с вишка
Next Post ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ГРАД Закупи автомобил с вишка
Related Posts

Leave a Comment: