Тъжен Великден, но с надежда за здраве и възстановяване на нормалния ритъм на битието ни преживяха, както всички българи, и жителите на Средногорието. Във времето, предхождащо Светото тайнство, улиците по общините бяха почти празни. Малкото хора без емоция и видимо настроение се справяха със своите си задачи, извели ги извън уюта и сигурността на дома.
На Разпети петък, обичайно стълпотворението от малки и големи, спазващи традицията и купуващи си керамични сувенири и битови предмети, този път отсъстваше. В само на две места в центъра на Пирдоп се продаваха такива изделия, но предлагането бе малко, вероятно останало от миналата година. А и купувачите бяха едва по двама-трима в повечето време, при спазване на безопасно отстояние помежду си и без въодушевлението, каквото предполагаше празникът.
В църквата в града посетителите посрещаше презвитера Надка, а и те бяха малко. Две възрастни дами, майка с дете и толкова видяхме, докато си запалвахме свещици за здраве на себе си и близките ни. Плащеница бе изнесена от храма в двора, за да може, който пожелае, да спази традицията и да се освободи от прегрешенията си, преминавайки под нея. Към обяд отец хаджи Недко Бръмбаров отслужи празничната литургия, в присъствието на малцина ревностни християни.
В нощта на самото Възкресение, по-малко от двадесетина жители и гости на Пирдоп се събраха пред църквата, за да отбележат празника. А той премина пак в тишина и при сериозно присъствие на служители на Районното полицейско управление. Някои от тях споделиха, че и в другите общини е същото – празни храмове, без масово струпване на хора. Миряните от Средногорието спазиха призивите да не се събират в черквите, за да гарантират своето и на близките си здраве.
Тържественият камбанен звън в Пирдоп прозвуча точно десет минути след полунощ. Отец Недко поздрави малцината присъстващи на Великото тайнство, а те стриктно заставаха на разумно разстояние един от друг. Свещеникът изпълни някои от ритуалните практики за Възкресение, но литийно шествие този път нямаше. Той потропа на вратите на храма, както се изисква по канон, а после продължи службата в църквата, на която присъстваха едва петнадесетина пирдопчани.
Надеждите на всички са пандемията по-скоро да премине и през следващата година да се възроди истинската и хилядолетна тържествена традиция за честване Възкресението на Спасителя.
