Има хора сякаш са родени с „риза“ или захранени със сребърна лъжица. За тях важи поговорката: „Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет“. Независимо от това с какъв късмет сме, всеки родител се стреми да възпита децата си в добродетели, наследени от дедите ни – честност, достойнство и трудолюбие. Но какво е да имаш късмет? Имено такъв късмет и една благородна постъпка на наш съгражданин ме вдъхнови, за този материал. Всяка добродетелна проява трябва да бъде поощрявана, особено в днешното безскрупулно време.
Преди няколко дни дежурният към Община Копривщица ме потърси, за да разкаже за нея. Предоставен ми беше телефон за връзка със Светла Георгиева Атанасова от гр. Пловдив, която е била на екскурзия със свои приятели в нашия град по време на почивните дни за националния ни празник. Тя разказа, че обича да посещава възрожденска Копривщица.
На 3 март е рожденият й ден. Решава да го отпразнува тук. На другия ден, 4 март, посещават музеите. На път към родната къща на Георги Бенковски, в подножието на стълбите, водещи до музея, сядат със семейството си да се отморят на една скамейка. За нещастие там, където почиват, остава и чантата й с всички документи – лична карта, шофьорска книжка, български пари и евро. По-късно забелязва, че чантата й липсва. Тръгва да я търси по местата, където са били. Отбиват се в общината, но напразно. Към групата се присъединява и собственикът на къщата за гости.
За щастие, малко след семейството на Светла Атанасова по пътя към къщата на апостола Георги Бенковски минава Христо Иванов Доганов, който има наблизо заведение. Намира и отваря чантата, вижда телефон и позвънява на един от набраните от собственика му номера. Оказва се, че е на приятелка на потърпевшата. След обаждане от страна на тази дама, Светла Атанасова си отдъхва.
По време на нашия разговор по телефона тя сподели, че винаги ще си спомня за този млад човек, който не се е изкушението, а веднага си представил, какво би се случило с него, ако е бил на мястото на пловдивчанката. Достойният копривщенец изкарва прехраната на семейството си – съпруга и малка прекрасна дъщеря, с честен труд. Не може да се оплакваме и да чакаме наготово да ни паднат някакви пари, казва той. Пък и не искам чужди пари, защото знам колко са горчиви те.
Христо Доганов заедно с роднина на своята съпруга Мария работи допълнително в автомобилна ремонтна работилница. Този младеж знае цената на парите и как с честен труд се изкарват, затова не гледа на чуждото като свое. Остава ни едната честност, споделя той и следва това свое верую неотклонно. Но това не е първата му подобна постъпка. Преди известно време връща сумата от 3000 лв. на наш съгражданин.
Най-нежната струна на човешкия живост е достойнството. Колкото по нежно свириш на нея, толкова повече наслада усещаш. Такъв е копривщенецът Христо Доганов, който искрено поздравяваме за достойната и човешка постъпка. Този младеж, споделя 62-годишната пловдивчанка, ме кара да не губя надежда за изгубеното добро, то живее сред нас и се възхищавам на хора като него. Дано има повече такива българи като него, благодари Светла Атанасова. В края на разговора ни пожела здраве, късмет и оптимизъм на Христо Иванов Доганов.
