С тържествена литургия бе отбелязан патронният празник на храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в с. Челопеч. В присъствието на малко миряни, при спазване на противоепидемичните мерки и изисквания, свещеноиконом Антоний Марчев проведе службата.
Посетителите на храма запалваха по свещица за свое и на близките си здраве. Някои от тях бяха именници, и оставяха цветя и дарове до иконата на покровителя на църквата. Отец Антоний благослови християните и пожела здраве и благоденствие на житлите на село Челопеч и на българския народ.
Храмовият празник бе оповестен и с тържествения звън на църковните камбани. Някои от присъстващите пожелаха да бъдат опростени прегрешенията им и се изповядаха пред свещеника, който ги благослови.
Свети Николай Мирликийски Чудотворец е роден през III в., в гр. Патара, област Ликия, Мала Азия. Като юноша е посветен на Бога, а след смъртта на родителите си, употребява цялото си богатство за добри дела. По време на пътуване по море с кораб към Божи гроб, Свети Николай успял да укроти с молитва силна буря и възкресил моряк, който паднал от корабната мачта. За тези му чудеса го считат за покровител на моряците и рибарите.
По-късно той става архиепископ на гр. Мир, област Ликия, откъдето идва и името му Св. Николай Мирликийски. Управлявал паството си с разум и достойнство, проповядвал Вярата в Христа и затова бива затворен в тъмница. Със словото Божие утешавал останалите затворници, а от молитвите му насилията над тях са прекратени. При император Константин, в 325 г. в гр. Никея, се провел събор, който съставил Символ на Вярата. След края на събора Св. Николай се завърнал в гр. Мир, но скоро трябвало да проявява силата си за спасяване на пострадали от грабители жители на гр. Фригия и да се погрижи за осъдени на смърт невинни. Св. Николай ги избавил от посичане с меч и това му донесло още слава и признание от християните. До края на земния си път през 342 г., той извършил още много чудеса. Тялото му е положено в катедралата в гр. Мир в специално ложе. През 1099 г. мощите му са пренесени оттам в гр. Бари, Италия, където се намират и сега.
