- Г-н Ханджийски, бихте ли представили себе си и Вяра Канджева за нашите читатели? Разкажете за Издателска къща „Борина“?
- Издателска къща „Борина“ основахме със съпругата ми Вяра Канджева през 1990 г. Завършили сме СУ „Св. Климент Охридски“, специалност география, и вече бяхме натрупали сериозен журналистически и фотографски опит като сътрудници на вестници и списания. Имахме в актива си публикувани десетки статии за българската природа, история, култура, ритуали и обичаи, 5 книги – самостоятелни или в съавторство (една от тях - на 4 езика), 4 телевизионни и 1 документален филм по наши сценарии (с 2 награди във Франция и една в Китай). Съпругата ми е съставител и съавтор и на първата и единствена досега Българска шахматна енциклопедия (1988 г.).
За 30-те години съществуване на издателството реализирахме повече от 120 успешни проекти на български, английски, немски, френски, испански, италиански, датски, руски и японски език. Изкушаваме се да мислим, че сме допринесли хиляди читатели, особено от чужбина, да се докоснат до Магията България и да преживеят незабравими мигове от срещите си с природното и културно-историческо наследство на страната ни.
- Наскоро излезе от печат книгата Ви „Мирково и околности“ на български и английски език. Как се стигна до реализирането на този проект?
- Книгата е реализирана в рамките на Благотворителната програма „Българските добродетели“, инициирана от проф. дтн инж. Цоло Вутов, разработена и реализирана от „Геотехмин“ ООД и „Елаците-Мед“ АД. Както е известно, тя има за цел подкрепяне на различни значими каузи в района на дейност на медодобивната компания, част от които са насочени към съхраняване на националната идентичност, опазване на историческата памет и културното наследство, духовното и нравственото развитие и образование на младото поколение и по повод 30 години от създаването на „Геотехмин“ ООД. „Геотехмин“ ООД и „Елаците-Мед“ АД са спомоществователи в издаването на различни трудове, които отразяват научни и исторически факти, културни забележителности, популяризират българските бит и духовни ценности и ги правят достояние на широката публика.
- Посетили сте всяко едно място или събитие, показано в книгата. Колко време и труд Ви отне събирането на информацията и подготовката на изданието?
- Мирковският край е богато надарен с прерасна природа, забележителна история и археологически паметници. За нас беше предизвикателство и чест да обходим всяко село и неговите околности, за да отразим историческото минало и настояще, така че хората в книгата да разпознаят себе си и своите родни места. За създаването на книгата бяхме улеснени и от значителния журналистически опит натрупан през годините. И не на последно място – хората, с които се срещахме бяха изключително гостоприемни и с готовност съдействаха за реализацията на този проект.
Затова благодарим на всички, които ни оказаха съдействие при работата ни и по специално на Цветанка Йотина, кмет на Община Мирково, която откликваше на всички наши потребности, свързани с подготовката на книгата. Благодарим и на кметските наместници в селата Бенковски, Буново, Каменица и Смолско, на читалищните ръководства и участниците в различните състави, на ръководителите и участниците в кукерските групи в Мирково и Буново, на деятелите от Спортния комплекс в Мирково, на хореографката и жените от „Мирковското хоро“, на регионалния клуб „Традиция“, на отец Йоан от Смолско и неговата съпруга, както и на още много други хора, чието родолюбие и съпричастие към реализацията на този проект ни задължаваше и мотивираше в подготовката на книгата...
- Имате зад себе си множество подобни книги, с които популяризирате българското минало, красоти, природа. Какво привлече вниманието Ви към този малко познат край от страната ни – Централното Средногорие и конкретно Община Мирково?
- Именно липсата на популярност на този толкова интересен и в природен, и в исторически аспект кът от България провокира интереса ни към него. Територията на Мирковска община обхваща части от две планини – Стара планина и Средна гора, което е предпоставка за ландшафтното й многообразие. Същевременно заема важно кръстопътно местоположение – през нея преминават древни пътни връзки в посока изток – запад и север – юг.
Едната от тях – по направлението Цариград – Пловдив – долината на река Тополница – Смолско – София – Белград и оттам за Западна Европа в древния свят, е била втората по-важност пътна магистрала през Балканския полуостров след античния проход Суки (по-късно известен като Траянови врата). А другото направление осигурява пряка връзка между Северна Европа и Крайдунавския античен път през няколкото прохода на Стара планина над Буново, Мирково и Златица. И по долината на Буновска река под Смолско се свързва с пътя по река Тополница към Цариград. Като прибавим древното рударство в Етрополска Стара планина и в Средна гора, както и активната роля, която този край играе в Априлското въстание и Руско-турската Освободителна война, ще разберем притегателната му сила за всички, изкушени от природата и историята.
- От множеството местни старини, фолклор и традиции, коя от тях бихте отличили като уникална и съхранена във времето от миналото до днес?
- Практически всяка старина, фолклор или традиции са уникални в детайлите, които ги отличават от тези, на друга територия. Ето например женската носия, характерна за Мирково и Буново, за разлика от много други населени места, има две проявления – вълнен сукман, чиято кройка се отличава с клинове от двете страни, които го разширяват в долната част и вълнен сукман тип бръченик, чиито поли са плисирани. Цветът, характерен за носиите в Мирково е бил тъмночервен, а за Буново – тъмносин.
Кукерската традиция се проявява на много места в страната, но маските и костюмите на мирковските и буновските кукери са уникални по своему. Интересна е и дейността на регионалния клуб „Традиция“...
- Срещнахте се с много хора в селата Мирково, Бенковски, Буново, Каменица и Смолско. Как ги усетихте като носители на българщината и продължители на завещаното от предците ни?
- Едно от местата, където се усеща най-добре връзката с миналото, са читалищата. В по-малките селища те са основни носители на духовна и просветителска мисия и дават възможност на местните жители чрез различните самодейни състави – танцови, певчески, инструментални, театрални, кукерски и др., групи деца и възрастни да изявяват своя талант.
Участниците в регионалния клуб „Поп Недельо“ към Националното дружество „Традиция“ издирват, събират и възстановяват стари занаяти, включват се и във възстановки – истински живи спектакли, пресъздаващи паметни събития. Показателно е, че съставът на отделни групи достига до няколко десетки участници, а възрастта им е между 4 и над 70 години. При това, членове на групите, въпреки че вече не живеят в родните си села, продължават да участват активно в самодейните изяви на своите клубове.
Друга линия, по която ярко се усеща връзката с миналото, е възстановяването и поддържането на оброчища, параклиси и църкви с дарени средства и доброволен труд – само в околностите на Буново те са 12, а в землището на Мирково около 10...
- Като автори, какво е, според Вас, посланието, което носи в себе си „Мирково и околности“?
- Има една мисъл на френския историк Жак Льо Гоф „В историята на цивилизациите, както в историята на личностите, детството е решаващо“. Тя може да ни ориентира и за посланията и значението на краеведческата литература, която понякога подценяваме. Мирково и неговите околности са щедро надарени с природни дадености, исторически обекти и свети места. Този магнетичен кът от България има впечатляващо и запомнящо се минало, което си струва да познаваме. Още повече, че живеем в свят, в който, историческият девиз „Имаш ли минало, имаш и бъдеще“ придобива нова, още по-голяма сила.
- Какво е значението на дарителството за подкрепата и развитието на Мирково през годините?
- Дарителството е не само жест на родолюбиви българи, но показва и отношение към историческото ни наследство. Дарителството е пресечна точка на миналото, настоящето и бъдещето и е израз на традиционните български добродетели. То се заражда още във времето на Османската империя, когато се събират средства и се изграждат църкви, училища и първите читалища. Едно самостойно българско дело, изиграло важна роля в борбите на народа ни за независима църква и образование. Днес то има много по-широко проявление – наред с подкрепата на духовния живот, подпомагат се и хуманитарни, благоустройствени и проекти в редица други области.
