Разказва Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България“
С наближаването на Коледа съвсем естествено настроението и очакванията ни да се случи магията на Рождество Христово, се повишават. Припомнят се отколешни традиции, домакини разменят рецепти за ястия и лакомства, а малчуганите – тръпнат в нетърпението си какви подаръци ще има под елхата за тях.
Понеже неведнъж сме припомняли как са отбелязвали Бъдни вечер и коледните дни предците ни, тази година решихме да представим какво се случва в навечерието и на самите очаквани празници в Германия. За тези вълнуващи мигове разказва изпълнителният директор на „Аурубис България“ Тим Курт. Благодарим на г-н Курт, че прие идеята ни и отдели част от времето на натоварения си делник, да си спомни за изненадите и чувствата, които е преживявал по това време на годината.
Тим Курт е израснал в гр. Бремен, град в Северна Германия, в който има различни нюанси на коледната традиция. За разлика от по-малките населени места в страната, където са запазени по-трайно старите обреди и ритуали на Рождество. Особено място в бита на германците през месец декември заемат четирите Свети недели. Началото се поставя с деня на Свети Николас – 6 декември, познатият на българите Никулден. Към 17 часа на Никулден децата оставят своя обувка пред прага на дома, за да може, когато мине покрай него Свети Николас, да я напълни с лакомства.
За всеки от предстоящите 24 дни през тези четири свети седмици в семейството се подготвят за децата специални обредни предмети с 24 вратички. Зад всяка от тях се поставя изненада – шоколад или играчка, за отделните дни. Идит, майката на Тим Курт, сама изработвала за него и брат му Ян паното с 24 вратички. Водени от детското си любопитство и хитрост двамата разтърсвали вратичките и по звука, който се чува, се опитвали да познаят какво се крие във всяка кутийка. Родителите им, естествено, очаквали тези техни опити и затова, за да е пълна и докрай изненадата, поставяли предметите в допълнителни опаковки. Да не могат Тим и Ян да разкрият какво има вътре.
За Никулден и Коледа Идит замесвала ръчен хляб, както правела това през цялата година преди всяка неделя. Брашното също произвеждала сама в домашни условия. Една седмица преди Бъдни вечер, бащата Детлеф, Тим и Ян отивали в гората, за да си изберат елха. По онова време местните регулации за коледни елхи били такива: служител от лесничейството определял зона от гората, близо до гр. Бремен, откъдето могат да се отсекат елхи. В тези дни съвсем обичайно било да се видят множество автомобили, с с елхови дървета на покривите.
За неговите родители е било важно децата да получат възможно най-широко образование и обща култура, разказва Тим Курт. Част от това е било изучаването на музикален инструмент. Тим Курт започнал с дървена флейта, а впоследствие в продължение на шест години овладявал умението да свири на пияно. Брат му Ян, който е три години по-малък, след духовия инструмент продължил с виолончело. Друга традиция е учителката им по музика в третата неделя от четирите преди Рождество, да организира със своите възпитаници в дома си специален концерт пред родителите. Акцент в спектакъла е самостоятелното изпълнение на музикална пиеса от учениците, а след това друга на „четири ръце“ на пианото, заедно с учителката. Подобно събитие в наши дни е невъзможно, казва Тим Курт – да събереш толкова много хора в хола си!
Съвсем разбираемо и очаквано, най-предизвикателният ден е Бъдни вечер. На 24 декември още от сутрешните часове започвало украсяването на елхата – също специален момент за семейството на Курт. Елхата я украсявали родителите, като изненада за децата. Докато Идит и Детлеф се занимават с това, прозорците откъм балкона и стъклото на вратата на хола оставали закрити с непрозрачна хартия. Eлхата тайно се превръщала, с помощта на малки ръчно направени свещи, в красиво Коледното дърво. Още една традиция, която ревностно се спазва и до днес в техния дом – всичко на празника да бъде от естествени материали. Тим и Ян се опитвали да разберат какво се случва в стаята, но в повечето от случаите усилията им не се увенчали с успех.
За двамата това било огромно предизвикателство, а денят – особено дълъг! Празненството започвало в шест часа вечерта. Нямали друго задължение, освен… да чакат, да чакат и… да чакат да дойде този момент. Това ги карало да си измислят разни игри как да премине времето. Понякога грабвали колелетата си и въпреки че било хладно, а нерядко и дъждовно, се разхождали с тях по улиците на Бремен. Доста странно занимание, признава г-н Курт, връщайки се към своето детство и юношество. Към 4 часа след обяд се прибирали вкъщи, за да продължат да… чакат.
Тържествената вечер започвала, когато бащата Детлеф давал знак със звънче, че е време да се влезе в хола. Украсена с естествени свещи и ястия, трапезата била центърът на празненството, след елхата, естествено. Но до този ритуал трябвало да мине още немалко време, обяснява Тим Курт. Защото в семейството им имало и друго задължително събитие. Преди да видят подаръците си, оставени от родителите и роднини под елхата, Тим и Ян изпълнявали по една музикална пиеса – той на пианото, брат му на виолончелото. Неведнъж през годините се представяли и като дует на Бъдни вечер.
Под Коледното дърво за всеки от тях имало отредено немалко пространство, в което са подаръците им – от родителите, от баба и дядо, от други роднини. И когато настъпвал сублимният момент – да ги разопаковат, наставал малък домашен хаос. Целият им хол се изпълвал с разноцветни опаковъчни хартии, големи кутии и много играчки. В нетърпението си Тим и Ян Курт дори не обръщали внимание от кого е „Лего“-то или друг подарък, а какво е „огромното нещо“, така старателно опаковано и скрито в солидна кутия. За пожеланията и картичките – винаги имало време, но… по късно.
След като суматохата и емоцията от разопаковането на подаръците отминавала, бащата , като всеки отговорен и истински германец, се заемал да прибере ненужните вече хартии и кутии. Правел го старателно и разделно, за да може след третия ден на Коледа да ги предаде като вторични суровини за рециклиране. Едва когато и с това се приключвало, се пристъпвало към вечерята. Родителите разбирали, че обстановката и атмосферата на Бъдни вечер са най-важните. За празничното хапване на децата: каквото на тях им харесва. Затова имало т. нар „Хавайски сандвич“ – препечена филия домашен хляб с шунка, ананас и сирене. Това не било традиционното германско ястие в навечерието на Рождество Христово, но всички си го хапвали с удоволствие и с апетит. Иначе, традиция е на Бъдни вечер да се слага на трапезата картофена салата с варени колбаси, казва Тим Курт. В някои години Идит приготвяла коледно блюдо с печена на фурна гъска, пълнена с червено зеле, по стара немска рецепта. И, разбира се, специалната коледна торта – „Крис щолен“ (Християнска торта). За нея се изисквало търпение и чакане, за да може ароматът и вкусът на вложените сушени плодове и подправки да проникнат до всички крайчета на лакомствмото. В кухнята имали голяма дървена маса, на която майка му разточвала тесто от ръчно смеленото брашно и с формички правела също така специалните свои курабии.
Светото тайнство на Рождество Христово германците честват в три поредни вечери. На 24 декември празникът е само със семейството вкъщи. На втория ден след това – с баба и дядо, когато се посещава и църква. А на 26 декември семейството се събира с приятели. Всяка година своеобразният домакин е различен и негово право било да избере в кой ресторант ще се случи тържеството. За Тим и Ян, това бил много радостен и емоционален празник, защото се събирали по тридесет деца и възрастни – особено вълнуващ момент.
Най-ранните спомени на изпълнителния директор на „Аурубис България“ за среща с Дядо Коледа са избледнели през годините. Бил толкова малък, че и сега не може да каже, дали е сънувал пристигането му, дали го е видял на снимка или наистина това се е случило. Родителите му са либерални хора и никога не са се опитвали да го убеждават, че подаръците под елхата ги носи именно Дядо Коледа. С брат му се радвали най-много, когато от някоя от огромните кутии изваждали конструктор „Лего“ с релси и електрически влакчета. По това време „Лего“ правели и влакчета. Целият хол се превръщал в огромна „железопътна инфраструктура“, а най-интересното за Тим и Ян било дали, ако се докоснат до релсите ще ги „удари“ ток.
Такава е Коледата, която си спомня от своето детство и юношество изпълнителният директор на „Аурубис България“ Тим Курт. През настоящата година, поради особената обстановка по света, ще отбележи Рождество Христово далеч от родината и приятелите си в Германия. Не се съмняваме, обаче, че за него и семейството му Святата нощ и всички следващи празнични дни ще преминат с обичайните си вълнения.
Коледни бисквитки „Ява“
Рецепта от град Бремен
Необходими продукти: 200 гр. брашно, 1 ч. л. бакпулвер, 1 щипка сол, 150 гр. кафява захар, 1 лъжица инстантно кафе, 150 гр. мас, 1 яйце, 125 гр. кокосови стърготини. Освен тях: 1 яйчен белтък, 3 лъжици пудра захар, 100 гр. мока зърна.
Начин на приготвяне: Смесват се брашното с бакпулвера, солта, захарта, кафето, маста и яйцето. Накрая се добавят кокосовите стърготини. От получената смес се оформят малки топчета. Поставят се в застлана с хартия за печене тава, изравняват се леко и се поставят в студена фурна. Времето за печене е около 25 минути при 190 градуса (при горещ въздух – 160 градуса)
Докато бисквитките се пекат, белтъкът се разбива на сняг или на течност, смесва се с пудрата захар и след като бисквитките се охладят, с тази смес с кухненска четка равномерно се намазва всяка бисквитка. Накрая отгоре се поставя по едно зърно мока и се оставя да изсъхне, преди да се поднесат на трапезата.
