Проведе експедиция „Старопланински легенди“
С настъпването на август наближи и началото на нашето екскурзионно летуване в Стара планина. Още в самото начало обаче решихме, че думата „екскурзионно“ не е отговаря на това, което сме замислили, затова дадохме ново име на нашето приключение – Експедиция „Старопланински легенди“. За да бъде полезна, интересна и забавна една такава експедиция трябва да си има и история. Нашата идея бе да вървим по пътя на възрожденските чети и войводи, там където са се създавали легендите. За целта трябваше да преминем по техните стъпки в Централна Стара планина. По пътя да изучаваме района – какви върхове и местности има, колко са високи, какви имена имат, какво означават те и откъде идват. За получаване на тази информация използвахме всички налични ресурси – карта, компас, информация от местни жители, хижари и други туристи, които несъмнено щяхме да срещнем.
Преди началото на всеки преход проучвахме маршрута по карта, а след това избирахме двама души, които да са ни водачи за деня. Така всеки имаше възможност да води групата и да се ориентира в непознатия терен. Имахме си и дневник, в който записвахме впечатленията си от преживяното. Една чета не може без знаме, затова и ние си имахме наше.
Из експедиционния дневник:
„Всеки следващ ден става все по-трудно за нас. Разстоянията, който изминаваме, са все по-дълги, пътят все по-тежък. Всъщност, като изключим тези неща, денят беше по-приятен от вчера, а времето много по-добро. Слава богу, не капна и капка дъжд. За сметка на това имахме страшна мъгла и силен вятър, а слънцето се показваше само от време на време.
Изкачихме връх Паскал (2029 м.) и връх Косица (2001 м.). Това бяха и първите ни върхове над 2000 метра. Спускайки се към хижа „Момина поляна“ попаднахме на толкова много малини, че щяха да стигнат на цялата група за целия месец.J По пътя се влачихме изключително много, но за сметка на това ни беше много приятно да разговаряме, а след връх Паскал си направихме прекрасен пикник.
Хижа „Момина поляна“ е прекрасна, хижарите много любезни, а някои от нас се научиха как да си застилат и подготвят леглото за спане. J А, да! И залезът беше прекрасен.”
„Утре ново начало. Цел – хижа „Бенковски“. Раниците са в готовност, а телата отпочинали. И нека приключението да започне още по-интензивно и пленяващо.
На сутринта с победна стъпка поехме към нашата нова цел – хижа „Бенковски“. По пътя изкачихме връх Тетевенска Баба (2070 м.), но преди това минахме покрай изоставената хижа „Планински извори“ – най-високо разположената в Стара планина. Преди Антонски превал (Попови гробове) си направихме пикник, като се припичахме на слънцето. Беше страхотно! В хижа „Бенковски“ отново се засякохме с групата от Чехия, с които сме заедно още от х. „Мургана“. Вечерта си говорихме с тях, пяхме и се смяхме. Беше изключително забавно.”
„От хижа „Бенковски“ поехме към х. „Вежен“. Борис го болеше крака и господина си предложи ние да изберем по кой път да тръгнем за хижата. Единият вариант беше по билото с изкачване на връх Вежен, а другият по пътя, който беше по-кратък и нямаше такова изкачване. Избрахме втория вариант. До една чешма Галя се опитваше да хване обхват, за да се обадим на родителите си. В хижата пристигнахме рано. Изненадата ни бе, че там има детски въжен парк, който ни вдъхнови и играхме до късно вечерта”.
