За преживяванията си по време на Рождество Христово си спомня Мария Воденичарова от Копривщица
На 16 ноември Мария Воденичарова от Копривщица навърши 85 години. През дълголетния си път от края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век до днес е преминала през три епохи. Мария Воденичарова в продължение на десетилетия е самодейка към местното читалище – в женската певческа група за автентичен фолклор. Като част от хранителите на местните традиции е взела участие в много национални събори за народно творчество. Потърсих леля Мича, за да разкаже как нейното семейство е посрещало коледните празници.
Връщайки се към детските си спомени, че онези времена са били гладни години. Мария Воденичарова по бащина линия е от рода на Динчо Джуро – дядо й. Родната й 300-годишна вече малка къща и днес се намира на „Селището“. Родили са се 14 деца, но са отчувани само 8, а баща й Панко е най-малкият от многолюдното семейство. Бабата, която е акуширала на майката, е посъветвала семейството, когато решат да го кръстят, той да бъде отнесен на новата черква „Свети Николай“ и да бъде оставен на прага й. И която жена първа го открие, тя да му стане кръстница. Намира го баба Неда Хинделка. Но, макар и бедни години, във всяка къща, спомня си тя, са се колели прасета. Когато прасето се опърли, се завива с черга. Вярвало се, че дете, което се изпуска през нощта, трябва да се качи на прасето, за да се излекува.
Преди Игнажден цялото домочадие участва във варосването, почистването и изпирането на чергите, измиване на дюшемето, раклите и одъра (миндерите) със счукани керемиди. На самия ден цялото семейство отива църква. След тържествената литургия попът минавал с дискоса и миряните оставяли в него пари, а всеки отнася в дома си китка от здравец. Строго се спазвали Коледните пости и нищо не се е работило, въпреки голямата сиромашия. „Мамка не даваше и игла да се фане“, – спомня си леля Мича. Вярвало се е, че змиите, ако не отидат при човека, може да отидат при животните.
Попитах я какви гозби са се приготвяли през коледните пости. „Много ми се услаждаше кумовата манджа. Нареже се кромития лук и се слага да се задуши хубаво. С двата пръста се хваща малко захар и се слага при лука. Предварително изсушените черни сливи се накисват с вода. Изваждат се и се прибавят към лука. Когато са увàрени добре, се слага мазнинката, малко топла вода или зелев сок, червен пипер и ядехме със сладост“. Друга постна гозба, която копривщенци са готвили била сочовата чорба, приготвена от праз, зелев сок, люта чушка, ориз и малко брашно. „Става едно клейно, мамко, мамко. Сипва се в гивеч. Като сме много хора на софрата, е много сладко! – възкликва леля Мича през смях. – Като бяхме малки не рядко ядехме и кисели сливи. – връща се в детството си тя. – Обелват се сливите, отстранят се костилките. Счуква се чесън и се обърква хубаво със сливите. Вкусно беше. Ядехме го със сладост с домашно приготвения от мамка хляб“. – казва моята събеседничка.
След това започва подготовката на вечерята за Бъдни вечер, добавя тя. На трапезата се слага ошав, приготвен от чукундур (червено цвекло), сушелки – изсушени плодове (ябълки, круши, сини сливи), тиква, обредна питка-кравай, сарми. В ония бедни години на софрата се е поставяло и варен бръбой (картоф) на глави. В първия ден на Коледа се е ходило по „честито“ у именниците. На този ден се уважават и кумовете, на които се носи кравай – обредна питка, млин или копришки тутманик.
Мария Воденичарова си спомня и за обичая Напяването на пръстените на площад „20-ти Април“ на Васильовден, първият ден от Новата година. „Аз бех едно такова малко шупелче. Бабка ми беше дала едно бакърено пръстенче и си го носех на кутрето. Малка, малка, ама и аз си сложих пръстенчето във менчето, та да вида за какъв ще се омъжа“, – смее се леля Мича.
В края на моето гостуване при сърдечната Мария Воденичарова, я попитах дали днес традициите са такива, каквито са били преди 80 години, а тя отсича че всичко много е изменено – и начинът на живот, и самите хора. Всяко време си има своите традиции, категорична е тя и гледа с надежда за по-добро бъдеще за българския народ. Пожелаваме си весели и благословени празници и здрава Нова година.
Коледна тиква по копривщенски
На трапезата на Бъдни вечер непремено присъства тиква. Тя може да бъде приготвена по два начина – печена и варена. Ако е предпочитана варена, се нарязва на парчета с кората. Поставя се в тенджерата, така, че кората да остане отгоре. Слага се много малко вода и се поставя на слаб огън.
Печената тиква се разрязва наполовина. Изгребва се салото – средата с тиквените семки. В тиквата се слага мед, сливи сливи без костилките, сушено грозде (стафиди), нарязани наполовина смокини. Тиквата се пече на високи градуси. Да ви е сладко!
