В столицата на 6 февруари бе почетена паметта на българския политик Петко Каравелов – един от водачите на Либералната партия, а по-късно – на Демократическата партия, брат на Любен Каравелов и баща на Лора и Виола Каравелови.
На поклонението присъстваха членове на „Студентско общество по конституционализъм и демокрация“ към Юридическия факултет на Софийския университет, с ръководител проф. Георги Близнашки, преподавател в Юридическия факултет на висшето учебно заведение, заместник-кмета на Община Копривщица инж. Тони Малинов, Кунка Неделева – директор на Дирекция на музеите от родния град на българския политик, музейните служители Мария Караниколова, Делка Гугова, Елена Лудова, Янко Тодоров, общинския служител Павлина Павлина Доганова.
В църквата „Свети седмочисленици“, в чийто двор, редом до Екатерина Каравелова, е погребан Петко Каравелов, бе отслужена заупокойна молитва от Тиверополския епископ Тихон, викарий на българския патриарх Неофит, и отец Николай Коцев, предстоятел на храма. Негово преосвещенство епископ Тихон припомни, че храмът е исторически. Сградата е построена през 1528 година като джамия, по заповед на султан Сюлейман Великолепни, върху имот на Рилския манастир с метох, и стар християнски храм. Става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. През 19 век, при земетресение, минарето на джамията пада, след което е изоставено. След Освобождението на България от турско робство сградата е превърната във военен склад, а по-късно – в затвор. В този затвор попада и Петко Каравелов, където прекарва тежки и унизителни дни.
Зданието преустроено в църква, осветена на 27 юли 1903 година, когато се чества Денят на успението на Свети Климент Охридски и е ден на Светите Седмочисленици – светиите Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
След заупокойната служба присъстващите на поклонението се отправиха към гроба на Петко и Екатерина Каравелови, където бе извърши християнски обред за почитане паметта на починалите. Николай Каймаканов от студентския кръжок в словото си отбеляза, че образът на Петко Каравелов бледнее в историческата ни памет, а не бива, защото това е образът на един строител на модерна България, образ на един високообразован българин, който е защитавал докрай демократичната идея и принципите за законност, свобода и родолюбие, заложени в Търновската конституция. „Пътят, изминат от Петко Каравелов, безспорно му отрежда място в историята ни като един от най-големите държавници на следосвобожденска България. В период, характеризиран с липсата на политически традиции и опит, той се явява като силно еродиран, далновиден общественик, получил образование на световно ниво за времето си. Това, съвместно със силните му личностни черти, моралът му и чувството му за отговорност, исторически увенчават името му с титлата „Патриарх на българската демокрация“, каза Николай Каймаканов.
На гроба на най-честният политик на България бяха поднесени венци и цветя.
