Преди 144 години на 16 юни в Габровския конак апостолът и автор на историческото Кърваво писмо Тодор Каблешков от гр. Копривщица, се прострелва, за да сложи началото на безсмъртието си. На този ден в родния му град за трета поредна година копривщенци и гости от страната се поклониха на гроба на героя от Април 1876-та, който се намира в двора на старата църква „Свето Успение Богородично“.
Да отдадат почитта си към паметта на Тодор Каблешков бяха дошли кметът на общината Бойка Дюлгярова, генерал-майор Явор Матеев, командир на „Съвместното командване на специалните операции“ на Българската армия, проф. Галя Чернева от Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ (ВТУ), бившият кмет Генчо Герданов, Веселин Станев - офицер от запаса и председател на дружество „Димо Георгиев и ТСВ“ – гр. Пловдив, служителите от Дирекция на музеите от възрожденския град, възпитаници от ВТУ – офицери и сержанти от запаса и резерва, граждани на Копривщица.
В църквата „Свето Успение Богородично“ отец Богомил Читалов отслужи заупокойна молитва за Тодор Каблешков, след което на гроба на апостола бяха поднесени цветя. На почетна стража пред достойния син на Копривщица застанаха Донко Мрънков и Филип Башулков, облечени във въстаническа униформа от Април 1876, членове на регионалната организация към Национално дружество „Традиция“.
Вълнуващо слово за Каблешков поднесе директорът на Дирекция на музеите Кунка Неделева. Тя припомни един почти неизвестен факт от края на един млад живот. Г-жа Неделева разказа описанието на габровци погребението на Тодор Каблешков. На другия ден след фаталния изстрел, сложил край на един от най-светлите апостоли от национално-освободителното движение, габровският архиерейски наместник поискал разрешение от турците за погребението му. Местни жители изкъпали и облекли в нови дрехи копривщенският младеж-мъченик, а когато го погребвали две светкавици, една след друга прорязали небето, придружени със силен и продължителен небесен тътен. Последвал силен вятър, след което от изток облаците ставали все по-светли. След малко изгряло слънцето и озарило спускащия се ковчег.
В края на словото си Кунка Неделева припомни мисълта на Даниел Уолъс: „Ако хората помнят нечия история, такъв човек става безсмъртен“.
След поклонението на гроба на Тодор Каблешков всички се отправиха към неговия паметник, който се намира в непосредствена близост до църквата „Свето Успение Богородично“ и родния дом на апостола. Към присъстващите на поклонението се присъедини и кметът на Община Челопеч Алекси Кесяков.
Слово пред паметния знак на героя поизнесе генерал-майор Явор Матеев, който благодари за поканата да сподели миговете на преклонение на безсмъртието на един от най-великите българи. „Макар и на крехка възраст, толкова млад и от сравнително богато за времето си семейство, този велик българин осъзнава, че няма по-велико и по-сладко нещо от свободата. Едва ли някой се заблуждава, че всички ония апостоли на свободата, апостоли на Априлската епопея, дълбоко са осъзнавали, че трябва да направят такова значимо събитие, което да преобърне мислите, стремежите и въжделенията на тогавашна Европа и, разбира се, най-вече на Русия.
Въстанието изигра тази роля и е оня двигател, който предизвиква и решението на руския император и подкрепата на Великите сили за ненамеса в Руско-турската освободителна за България война. Наш дълг е ние да не забравяме героите на Априлската епопея и се надявам поколенията след нас във вековете да не забравят къде са корените на българската свобода“, каза ген. Матеев.
Венци на паметника на Каблешков поднесоха генерал Матеев, ВТУ „Тодор Каблешков“ и дружество „Димо Георгиев и ТСВ“.
