Стъпка по стъпка вървим напред
Мария Минчева е от гр. Пирдоп, омъжена, със син на 36 години. Трудовият й стаж до преди една година е преминал в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. Завършила е средно образование по специалността „Мениджмънт в хотелиерството и туризма“, по която е работила. Има богат опит в административната дейност. Управител на фирма „Пролет“ ЕООД е о 18 май т. г.
- Г-жо Минчева, на сесията си през месец април ОбС – Пирдоп не прие Годишния финансов отчет и Годишния доклад за дейността на общинска фирма „Пролет“ ЕООД на предишния управител. За краткото време, откакто я ръководите, установихте ли какво е състоянието на дружеството?
- Мога да кажа, че не е цветущо. Във времето, от когато заех длъжността „Управител“ до сега, продължавам да се информирам за дружеството и какви са ни задълженията. За съжаление, гледайки назад във времето, те трудно се установяват. Предполагам, че една от причините за тях е липсата на касиер-счетоводител във фирмата и затова са допускани грешки. Предишната управителка сама е извършвала тази дейност. Аз нямам самочувствието да имам финансово-счетоводен опит, затова една от първите ми стъпки бе да назнача касиер-счетоводител. И да започнем да проследяваме и подреждаме нещата както изисква нормативната уредба.
Не мисля, че е коректно да коментирам неща, с които не съм запозната в детайли. Но, от това, което досега установяваме, се вижда една голяма задлъжнялост на предприятието. Надявам се с Общински съвет – Пирдоп да намерим решение на този проблем и постепенно да излезем от трудната ситуация. Целта ми е да изчистим кредитното досие на „Пролет“ ЕООД и това да ни даде възможност да кандидатстваме по проекти, които биха ни помогнали да се развиваме. И да осигуряваме заетост на повече хора. Мисля, че това е постижимо и има възможности за развитие на предприятието. Ще кажа само още, че от това, което установявам, през последните 14 години фирмата е била „изтървана“.
- С какво се занимава екипът, който ръководите и каква е продукцията, която предлагате на пазара?
- След като административно започнах да подреждам нещата в дружеството, установих, че има договори с хора, които повече от две години не са се явявали на работа, все едно, че са били в неплатен отпуск, без да имат молби за това. Административно договорите им в никакъв случай не бяха актуални. За това 11 от хората в колектива, бяха освободени по тяхно желание, което те отдавна са искали да го направят. Сега в предприятието работят седем човека, които са на седемчасов трудов ден. Има една жена, която е напълно работоспособна и е заета по 8 часа дневно, но съвместява две длъжности.
За производството си разчитаме изцяло на поръчки от големите компании в Средногорието – „Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, „Аурубис България“, за които изработваме хартиени пликове за техните лаборатории. С този състав от хора тези поръчки са изпълними и те ни осигуряват стабилност, която ще ни позволи постепенно да обезпечаваме средствата за работни заплати и за закупуване на суровините, с които работим.
- Как смятате да излезете от трудната ситуация? Към какво сте насочили усилията си за стабилизиране и развитие на дружеството?
- Предприятието притежава две машини – едната е за производство на хартиени торби и пликове от няколко размера. Машината е изработена от наш съгражданин – Стефан Мутафов, вече я тествахме и видяхме, че може да я пуснем отново в експлоатация. Другата машина е за изработка на картонени чаши с различна вместимост. Предвид политиките в световен мащаб да се използват все повече опаковки в нашия бит от възстановяеми материали, тези машини са отлична възможност за нас да ги въведем в употреба.
Проблемът е, че помещението,в което са те, се нуждае от ремонт. Кметът на общината г-н Геров ни посети, запозна се със състоянието му и обеща да съдейства да се обнови, да се поправи покривът, който тече и да се извършат някои подобрения. Надявам се съвсем скоро да започнем производство с тези машини. Вече направих някои проучвания. Имам уверения от нашите партньори, че продукцията ни е търсена и ще бъде реализирана.
Предприятието е имало добра дейност и в производството на декоративни бетонови плочки. Мисля и в тази насока и се надявам и то да бъде възстановено. Иска ми се нещата да се случват стъпка по стъпка, да не се хвърлям изведнъж в тях. Имам нужда от съвети, подкрепа, търсене на положителни решения от хора, които имат опит в тези производства. Смятам, че това са бизнес проекти, които ще ни помогнат да се развиваме успешно и да създадем още работни места за трудоустроени, каквото е предназначението на фирма „Пролет“. Смятам, че можем да помогнем на някои жители на общината, които имат нужда от частична заетост.
Освен това, сградата ни има огромно мазе, което може да бъде превърнато в обществена пералня. Една услуга, която почти не се предлага в района. Цената на водата е сравнително добра, има я в изобилие и можем да направим разчети как да развием тази дейност. Направим ли го, ще осигурим, по мои разчети, работа поне на още 14 трудоустроени.
Имам амбицията и куража да направя тези стъпки и се надявам те да се случат. Имам и други идеи, но те трябва да бъдат съобразени с нормативи, изисквания, с решения от принципала, който ни е Общинският съвет. Една от тях, например, е обособяване в двора на платен паркинг за автомобили. Преброила съм, на ден тук спират от 31 до 34 коли. Ще внеса в ОбС идеен проект да обособим такава зона. Разбира се, ще има частично ведомствена част, за институциите, които имат помещения в сградата, но останалата територия защо да не се използва от предприятието за допълнителен приход? Навсякъде по света ползването на земята се плаща! Имаме нужда от всяка стотинка и всяко постъпление, като намерението ни е да влагаме тези средства в увеличаване на оборудването на фирмата. Така че, мисля и в тази посока.
- Кои са Вашите партньори, подкрепящи работата Ви и как се развиват отношенията Ви с тях?
- Подкрепа имам в ръководството на общината, от Общинския съвет, служителите в общинската администрация. Предприятието ни е социално значимо. Направих си труда да проверя – не са много в страната, такива като него. Много ми се иска, с това, което изкарваме в момента, най-напред да се стабилизираме финансово, да си посрещаме нуждите, а постепенно и да вървим напред. Не отлагам, обаче, и следването на идеите, за които споменах. Смятам, че в срок до една година и половина, ще можем да се справим.
Ще разчитаме на подкрепата и на компаниите от рудодобива и медодобива в района. Нямаше да се заема с тази отговорност, ако смятах, че ще бъдем сами. Това бе първото нещо, върху което започнах да мисля – развитието на предприятието чрез партньорски програми. Проблемът, който, обаче, най-напред трябва да решим, е да изчистим своето кредитно досие. Направим ли го, ще разчитаме на помощта на „Аурубис България“, „Елаците-Мед“, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, които и досега показват изключително разбиране към нашата дейност и работа. Мисля, че взаимно можем да бъдем полезни. Сигурна съм, че и те имат нужди, които ние можем да изпълним.
Ще разчитаме и на местния бизнес. Има фирми в района, които произвеждат хранителни продукти. Не случайно споделих, че ще развием производството на хартиени торби и чаши за еднократна употреба. В листа със задачи, които да свърша, още в началото на месеца си бях заложила, да се срещна с някои от бизнесмените в региона. Предвид на обстоятелствата и обстановката в страната, това не стана, но не съм се отказала да го направя. Все пак, изминал е малко повече от месец, откакто съм тук. Вярвам, че можем да постигнем взаимно изгодно сътрудничество, което ще е полезно и за двете страни. Ако те имат готовност за такава стъпка, ние сме достатъчно гъвкави и вариативни, за да им предоставим исканите от тях хартиени опаковки и подобни продукти.
- Каква е атмосферата в колектива и чувстват ли се полезни на обществото заетите в предприятието?
- Хората, които в момента са в „Пролет“ ЕООД, са изключително отдадени на работата си. Усърдни са, нямаме рекламации, нарушения на дисциплината. Те имат нужда да са тук, и помежду си се разбират добре. Първата мярка, която направих, бе рестриктивна – да спра служебния автомобил. Той се движеше всеки ден, както виждах по отчетите. Имаме една служителка, която живее в с. Душанци и пътуваше с колата. Предложих й, тъй като към момента този разход ни е невъзможен, два или три дни в седмицата тя да работи вкъщи. Докато излезем от трудната ситуация или намерим начин да пътува с обществен превоз. Знаете ли какво ми отговори – Моля ти се, шефке, на мен ми е добре, искам да съм тук!
Имам самочувствието, че дамите от колектива ме харесват, разбира ме се чудесно, макар да изминаха само месец и няколко дни, откакто сме заедно. Споделят ми свои проблеми, питат ме. Аз черпя много от тях. Те са си създали уникалната способност да спестяват всеки сантиметър от хартията, с която работят. И да го оползотворяват – те ме научиха на това. Започнах да правя едни калкулации по специфични формули и спецификации как да изпълним нещо. А те ми казват – гледай оттук какво още може да се получи. Опитът ги е научил как да се справят и веднага го приех.
- Какво бихте пожелали на себе си и на своя екип?
- На себе си – първо и най-вече търпение. Не, че ми е слабо качество, но се убеждавам с всеки изминал ден, и си го пожелавам, защото ми е нужно.
Иска ми се да постигна и добър подход, за което се старая, да си бъдем взаимно полезни с общинската администрация. Аз съм, ако мога така да се изразя – упорито нетърпелива. Иска ми се нещата да се случват по-бързо, да създадем заедно едно добро и проспериращо предприятие, в което се трудят хора с увреждания. Затова не се спирам на едно място, подреждам си приоритетите, споделям ги с други хора и разбирам, че можем да вървим напред, което най-много си пожелавам. Аз съм позитивен човек, оптимист и съм сигурна, че ще се случи.
На колектива на „Пролет“ ЕООД, колкото и да са малко заетите в момента, желая здраве, устойчивост, увереност в силите, и да раздават както досега своята доброта на всички, с които ги среща животът. И да вярват, че заедно ще успеем. С тях ще работим да сме добър и сплотен колектив и вярвам, че ще ми помогнат много в това отношение.
