В събота – 5 февруари, по инициатива на Даниел Богданов, подкрепен от общественици и съмишленици от Мирково и София, на площад „Разкола“ в центъра на селото, се проведе протестен митинг за връщане на мястото му демонтирания в края на миналата година бронзов паметник на партизанин и възстановяване на разрушената стена с имената на загиналите мирковчани антифашисти и войни от Българската армия по време на Втората световна война.
На протеста присъстваха множество жители на Мирково, както и специално организирали се за проявата гости от столицата. Развяваха се български и червени знамена, а мирковската духова музика огласяше площада с военни маршове и възрожденски мелодии. Встрани от протестиращите бяха председателят на ОбС – Мирково Петър Грохчев и зам.-кметът на общината Велко Лисев, които по-късно говориха пред множеството.
Митингът бе открит от Силвия Коленцова, която подчерта, че местни жители и гости са се събрали, за да се подкрепи настояването на представители на БСП, БАС, Съюза на ветераните от воините и мирковчани за връщането отново на центъра на паметника на загиналите преди повече от 70 години герои – партизаните Христо Нончев (Славчо) на 18 години и Цветко Караджов (Малкият Чавдар), ненавършил 17 години, заловени и разстреляни от тогавашната власт в България, сателит на фашистка Германия, на 5 юни 1944 година край селото, на техните помагачи Недельо Кюлафлиев на 29 години и Симеон Попов – на 39 години, и на подофицерите Димитър Стоянов, Петър Мечкаров, Стоимен Танов и редник Димитър Томев, участници в заключителния етап на Втората световна война. Този и още шест паметника в Мирково са записани в регистъра на военните паметници в Софийска област, каза г-жа Коленцова. Той е събирателен образ на мирковските герои, дали живота си за един по-добър и справедлив свят и за да ни има нас, подчерта тя.
Мотивите си за организиране на протеста изложи младежът Даниел Богданов. Събарянето на паметници е форма на вандализъм, а рушенето на мемориалната стена може да се изтълкува като престъпление. Това е паметник, който съм запомнил от годините на моето детство. В училище не ни разказват нищо за този период от историята на страната, но от възрастните знам с какво тези млади хора са заслужили честта да имат паметник в центъра на родното си село, заяви с вълнение Даниел. „Против съм местенето на паметника, защото искам той да бъде на своето достойно място – тук, на площада! За да може да му се отдава почит и да възпитава младото поколение на уважение.“, заяви младежът.
Отправени бяха множество въпроси, които интересуваха присъстващите на митинга – ще се възстанови ли паметникът на старото му място, има ли подробен устройствен план на мястото, където той ще се постави, гласувани ли са средства за ремонт на бронзовата фигура и за възстановяване на възпоменателната стена, защо години наред е допускано конструктивното състояние на паметника да се влошава и др. Заявено бе, че преди 8 години е взето решение от тогавашния общински съвет за промяна облика на площада, което е съгласувано с всички институции, но този проект едва сега то се изпълнява. Отправени бяха въпроси и към кмета на общината Цветанка Йотина, която не присъства на митинга, какво съдържание влага в думите си: „някои хора използват ситуацията, за да ги забележи обществеността, че съществуват“.
За мотивите на ОбС – Мирково и общината за разрушаването на паметника говориха Петър Грохчев и Велко Лисев. Г-н Грохчев приветства събралите се за инициативата да разберат какво се случва с паметника и центъра. Но влезе в конфликт с Анка Джамбазова и други мирковчани, защо не е било направено допитване до населението за демонтирането на паметника преди ОбС да гласува. Петър Грохчев показа снимки от състоянието на монумента и повредите по него. Председателят на ОбС заяви, че е извършен оглед на фигурата от скулптора Александър Хайтов, който е отправил препоръки за възстановяването му. В момента паметникът е при инженер-металург и леяр в с. Овощник, Община Казанлък, за извършване на ремонтни дейности по него. Цената им е 13 200 лв., а общо ремонтът ще струва около 30 000 лв., каза Петър Грохчев.
Спор се разгоря и по темата за построяването на монумента преди десетилетия, когато мирковчани са събирали пари за неговото издигане. „Искаме си паметника!“ – скандираха в отговор хората. Г-н Грохчев заяви, че не знае къде ще бъде поставен той и определянето на новото му място ще стане с решение на ОбС, което бе в противоречие на изразеното становище от кмета Цветанка Йотина пред областния управител Иван Иванов, два дни по-рано (виж долу). Това бе установено и от присъстващи на митинга, които посочиха разминаването в позициите на представителите на местната власт.
Присъстващи на митинга от столицата се интересуваха, след като паметникът е изпратен за ремонт, защо е разрушена възпоменателната стена с имената на героите? И как е реализиран този процес, без становище на специалист за състоянието му, а такова е получено след демонтажа на скулптурата? Има ли разрешение от министъра на отбраната за разрушаването на мемориала, след като той е войнишки паметник? Подчертано бе, че не случайно площадът в центъра на с. Мирково се нарича „Разкола“, защото „ръководството на общината и населението е в разкол“.
Аргументирано изказване на протестния митинг направи историкът от София Габриела Панова, която заяви, че събралите се са тук в защита на една справедлива кауза. „Паметникът е символ и облик, съвсем заслужен на село Мирково, но сега го няма… Със сигурност идеята за този паметник не е била той да се ремонтира, да се премести, да бъде сложен обратно. Това е реакция на нашето недоволство. Той седеше седмици наред захвърлен, точно преди коледните празници беше разбит и премахнат, за да не може хората да обърнат внимание на този акт. Ако някой искаше да го спасява, нямаше да го разбие по този начин и да го захвърли на стадиона на селото… И защо капитан Богданов, който е герой от Първата световна война, заслужава да има паметник, а тези мъже, които са герои от Втората световна война, не заслужават? Може би, защото не е удобно на крайно десните политически стремежи на КОД, да има такива символи. В Брюксел има паметник на антифашиста от Кюстендил Тодор Ангелов – Божаната. Оправдания много могат да се измислят!“, каза младата дама. И пожела след време отново да се съберат в центъра на Мирково за откриване на възстановения паметник.
В защита на демонтираната скулптура се изказа Валери Иванчев. Тези мирковски герои се бориха срещу германския фашизъм, както се бореше целият свят, заяви той. Мястото на паметника е само тук, в центъра, той е национална гордост и не е само на Мирково, аргументира се г-н Иванчев. Николай Билалов – секретар на УС на БАС, заяви, че проблемът с демонтирането на паметника е политически и само мирковчани трябва да кажат къде му е мястото. Г-н Билалов заяви, че са идвали в Мирково с председателя на Съюза Евгений Белий, за да присъстват на сесия на ОбС но не са били допуснати до залата, с мотив противоепидемичните мерки, а въпреки тях по друга точка от дневния ред на сесията се дава право на граждани на Мирково да задават въпроси към кмета и съветниците. „Това го считам за подигравка!“, каза той и гарантира подкрепата на БАС и Съюза на ветераните от войните на усилията на жители на селото за възстановяване на паметника.
Проф. Иван Чалъков, който живее в с. Мирково от 20 години, заяви, че с разрушаването на мемориала са нарушени три български закона. Извършено е престъпление и прокуратурата трябва да се самосезира. А Николай Христов от София, с вълнение и огорчение сподели пред хората, че подобни прояви са реабилитация и реставрация на фашизма у нас, и на хора, които са воювали срещу народа си. Ако има демокрация, този паметник трябва да бъде върнат на мястото си, с махането на паметника се извършва подмяна и фалшифициране на българската история, заяви г-н Христов. Тодор Тотев настоя паметникът да бъде възстановен със средства от възнагражденията на общинските съветници. Донка Лисева подчерта, че отдавнашна е амбицията на кмета на общината е да се премахне мемориалът. Няма решение от преди години на ОбС за махането на паметника, няма и обществено обсъждане за това намерение. „Ако хората желаеха премахването на паметника и нов център, ние щяхме да си кажем думата! Но те не ни зачитат за хора и смятат, че могат да решават всичко! Аз съм мирковчанка, но такова чудо не съм виждала, за мен това е престъпление!“ – заяви г-жа Лисева.
Опит за провокация на присъстващите на митинга направи мирковчанинът Петър Дойчев, но бе освиркан и изпратен с подигравки от тях, когато остави микрофона. Митингът завърши с изпълнения на оперния певец Владимир Маринов и на младежите Стефан и Стоян от група „Забранени символи“.
Аудиозапис от митинга се съхранява в редакцията.
