Шестият Международен фолклорен фестивал „Златен прах” в село Челопеч, организиран от Община Челопеч, за трета поредна година започна с впечатляващо шествие и дефиле на участниците, дошли от цял свят, за да покажат своите народни традиции на българските си домакини.
В първия ден на фестивала на площад „Освобождение” си дадоха среща и развяха флаговете на своята родина в Парада на знамената, участници от ансамбли от държавите Перу, Башкирия, Северна Осетия – Алания, Япония, Южна Корея, Мексико, Сръбска Босна и Херцеговина, Казахстан, Испания, Парагвай, Турция и България. Тук бяха и победителите от миналогодишния фестивал ансамбъл „Фолклорика” от град София.
В Парада на знамената участие взеха и домакините от Танцов състав „Българче” към Народно читалище „Труд и постоянство”, с хореограф Станислав Стойков. Участие в проявата с песенна изява имаха и дамите от Женската вокална група „Средногорски звън” към Община Челопеч, с художествен ръководител музикалният педагог Невелина Сараджова. Те изпълниха песента „Наше село Челопеч”, която е химн на фестивала.
Представянето на групите беше открито от директора на фестивала Маргарита Богданова. Приветствие към фолклористите отправи кметът на инж. Алекси Кесяков. Той пожела на гостите си незабравими мигове, емоции и усмивки при представянето им на фестивалната сцена в парк „Корминеш”. „Нека всички участници представят своята родина и традиции по най-добрия начин. Радвам се, че всяка година зрителите стават все повече, което е и една от целите на този фестивал.”, каза инж. Кесяков.
Последва дефилето на съставите, водени от националните знамена на страните участнички, като първи пред десетките зрители, наобиколили площада „Слънце” в село Челопеч, се представиха домакините от Танцов състав „Българче“. След това всеки от съставите се представи с танц в рамките на три минути.
На финала на „Парад на знамената“ участниците във фестивала се наловиха на общо българско право хоро, изпълнено от музикантите на духова формация „Закс”. Площадът се оказа тесен, за да побере всички танцьори, дошли от четири континента, наловили се на хорото. Повечето от тях доста добре се справяха със стъпките, като на представителите от страни от Балканския полуостров личеше, че имат общи черти с приятелите си от България.
