В неделния ден – 23 август, петричани направиха поредната еднодневна екскурзия, използвайки хубавото време и стремежа си да опознават различни кътчета от хубавата ни родина. Този път дестинацията беше в района на обичаното Средногорие, но малко по- на изток. Първият посетен обект беше Винарска изба„Старосел”. Комлексът разполага и с хотелска част и басейн с минерална вода. Обстановката тук е изненадваща, при гледката на недотам угледното село Старосел.
Уютен, с некрещяща архитектура, която според самите староселци наподобява манастир с вътрешен двор. В затревеното пространство свободно се движат, необезпокоявани от посетителите зайци, патици и пауни.Групата от двайсет човека на петричани беше разведена и запозната подробно с технологичния процес и особеностите в производството на спиртните напитки. Предприятието е с годишен капацитет на преработка от хиляда и двеста тона грозде и има уникална за страната ни технология, а също така и специална техника за ферментация и селекция на гроздето.
Винарска изба “Старосел” разполага със собствени лозови масиви,гроздето от които се употребява за продукция на вина със същата марка. Червените сортове заемат около 700 декара. Основни елексири, които прозвеждат, са типичният за Тракийската низина мавруд, отскоро и сира, както и характерните за винарна „Старосел“ мерло, каберне и розе. След обяснителната разходка из цялата производствена част на избата, може при допълнително заплащане всеки посетител да дегустира избран от самия него брoй вина. Залата за дегустации е впечатляваща и отново стилно издържана, както и хотелските стаи, ресторантът с градинките и прекрасна панорама към хълмовете, покрити с лозя.
Интериорът на комплекса е изпълнен с естествени материали – камък и дърво, и ръчно изработени мебели. Комплексът разполага с, конна база и обширни паркинги, запълнени до краен предел. Всеки, който пожела, си закупи вино по избор от магазина на избата. Краткото време, с което петричани разполагаха за запознаване с комплекса, не им позволи да посетят тракийската гробница над селото, открита от археолога Георги Китов през 2000 г., до която се стига по тесен четирикилометров асфалтиран път.
Следващата спирка на групата беше град Хисаря. Древният балнеолечебен кукорт се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични характеристики и температура на водата, която е с доказани лечебни свойства – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички извори са бистри, безцветни, термални и с приятни питейно-вкусови качества. Летуващите тук знаят, че минералните води от Хисаря са подходящи за лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания. Помагат при заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата, на ендокринната система и за гинекологични заболявания.
Минералната вода на извор „Момина сълза“ е температура 42 °C и съдържа много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода. За жалост единственото място откъдето човек може да си налее вода, е точно чешмата на извор „Момина сълза“. Всички останали шадравани и улични чешми са спрени. Жителка на Хисаря сподели пред групата от с. Петрич, че за международен балнеолечебен курорт подобна ситуацията е възмутителна. Причината, може би, е, че в града се извършва усилен ремонт на уличната мрежа.
Хисаря е град на контрасти. Навсякъде се виждат изоставени някогашни санаториуми, почивни бази, отделни богати и стилни къщи от края на 19 и началото на 20 век, други от 80-те години, някои от които недостроени, а до тях съвременни скъпарски имоти с всички предизвикателни екстри – луксозни автомобили, гаражи, охранителни системи, големи тераси и чудесно подредени градини. Продават се и немалко имоти – къщи и апартаменти, които не са особено скъпи – между 25 и 80 000 евро. Интересни места за посещение са феноменът „Камилите“ – високи двугърби останките от крепостните стени на античния град, паркът, Археологическият музей. От хора със здравословни проблеми предпочитана е местната баня.
Последният обект, който групата посети, е новоизградения параклис „Света Богородица” над село Оборище, Панагюрска община. Той е построен през миналата година с щедрото дарителства на двамата братя Дуракови. До параклиса има изградена детска площадка, даваща възможност на семейства с малчугани да прекарват времето си на открито в приятна среда. До малкия храм води бетонена пътечка, от двете й страни има цветя и старателно поддържана овощна градина с млади дръвчета. Параклисът е позлатен и впечатляващ, въпреки скромните си размери. В края на деня петричани се завърнаха в родното село, с уговорка за следваща подобна красива дестинация.
