ПЛАНИНАРИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА ПРИРОДАТА Покориха връх Вран камък край с. Петрич

  • 0
  • 125 преглеждания

На 5 октомври беше осъществен туристически поход до връх „Вран камик”, плануван като проява от няколко месеца. Негов главен организатор стана Ненка Узунова,  библиотекар в читалището в с. Петрич, а водач на групата ентусиасти беше Нено Миндилов, чието детство е преминало по хълмовете около селото.

Лошото време и дъждът от предишните дни отказа някои, които бяха заявили предварителното си участие. Но избраният ден се оказа много подходящ за целта и позволи на участниците да се насладят на разкошните гледки, които им предложи ранната есен. Достъпът до върха не е особено труден, но си има и своите предизвикателства. Това е планински път и е прокаран преди години, но въпреки това е в добро състояние. Използва се и сега като пряк път до село Оборище.

В началото на похода Нено Миндилов раздеде  на всеки от участниците карта на местностите в района и стихове, възхваляващи родния край. Освен приятното време и разкошните гледки наоколо, природата се беше погрижила да покаже и някои от своите изненади. За мен беше интересно да видя за пръв път растящи в диво състояние циклами, обагрени в бяло, в светло и в тъмно розово. От растителните видове голямо впечатление ми направи дърво, неречено ско́руша, което на външен вид прилича на дива круша, листата му са подобни на ясеновите, а плодовете му са годни за консумация след като угният и приличат на ябълки дивачки.

Едновременно с тези изненади имахме удоволствието да чуем интересни факти от историята на село Петрич и на негови жители, населявали някогашните 22 махали на селото. Разказите бяха подсилени с над 20 старинни снимки, ретуширани и ламинирани, за да се запазят по-добре за поколенията.  Така в приказки и спомени, в добра компания, стигнахме и самия връх, който се вижда от много места в района на Средногорието. Върхът се състои от две основни скали, разделени от малка седловинка, а върховете му  се спускат почти отвесно надолу. По-малка скала, наречена Орела, напомня  силуета на гордата птица, готвеща се за излитане.

Името на върха може да е идва от думата „вран“, която означава „черен“ или от птицата врана или други грабливи пернати, които често кацат на него. От тук на север се откриват гледки към Златишко-Пирдопското поле, виждат се някои от сега съществуващите махали на селото и хълма „Градище“, където е била разположена крепостта Петрица, от която вероятно идва и името на селото. Виждат се върховете Големия кумнак, Харамлиец, Филипов зъбер и Свети Никола, а при ясно време и други географски обекти.

Изненадващо върхът ни посрещна с бурен вятър, от който нямаше и помен когато слязохме от него. На връщане разходката ни продължи през изоставената „Шентова махала“, в която е запазена и подновена Шентовата хижа. След това се поспряхме пред останките на църквата „Свети Никола”, дала името и на съответния връх. Разделихме се с уговорката, че при първа възможност, ще отидем на друг интересен маршрут в района.

РОДОЛЮБЦИ ОТ ЗЛАТИЦА   Възстановяват клуб „Традиция“
Prev Post РОДОЛЮБЦИ ОТ ЗЛАТИЦА Възстановяват клуб „Традиция“
ПЕНСИОНЕРСКИ КЛУБ – ЧЕЛОПЕЧ  Чества десет години от създаването си
Next Post ПЕНСИОНЕРСКИ КЛУБ – ЧЕЛОПЕЧ Чества десет години от създаването си
Related Posts

Leave a Comment: