В разказ за професионалните си предизвикателства в „Дънди Прешъс Металс“
Тя е лесно разпознаваема фигура, тъй като е „лицето на компанията“, първият човек, който ще видите, когато посетите дружеството „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, винаги с усмивка.
Кристина Петкова започва кариерата си в компанията през 2007 г. като диспечер в Единен контролен център (ЕКЦ) към отдел „Сигурност“. Осем години по-късно сменя позицията си и до днес работи като администратор Контрол на достъпа – рецепционист.
За по-доброто изпълнение на работните си ангажименти на настоящата си позиция казва, че много ѝ помагат знанията и опитът, които е натрупала по време на работата си в ЕКЦ. Работейки там тя е опознала структурата на производство, територията на предприятието, служителите и ръководителите на отделите, макар и непряко е комуникирала с всички. Отговорностите за контрола и охраната ѝ дават по-добро разбиране както за ползата от спазването на правилата, така и за ефекта върху безопасността на работещите.
В момента Кристина отново има поглед върху цялата компания от друг ъгъл. Този път комуникира пряко с хората, които посещават територията на дружеството. За мнозина работата като рецепционист изглежда лесна, но всъщност е изпълнена с много специфични задачи.
„Работата ми е динамична и разнообразна. Сблъсквам се с много предизвикателства, защото се срещам с различни хора. Те очакват от мен да отговоря на въпросите им, да обясня правилата, които трябва да се спазват, да ги упътя към мястото, където трябва да отидат. Благодарна съм за работата ми в ЕКЦ, защото там се запознах отлично с всичко и днес успешно прилагам наученото.“, споделя Кристина Петкова.
Щастлива е, че работи на място, където може да общува с различни хора всеки ден. Рутината, която съществува във всяка работа, не се усеща при нея. Има всекидневни задължения, които върши, нови неща, на които се учи, но срещите с доставчици, подизпълнители на външни фирми, колеги и хора, идващи на интервю или срещи, са именно тези, които правят работата ѝ цветна, предизвикателна и интересна.
Колкото и да се опитва да ги заобикаля, всеки се среща с трудности на работното си място. „Или се справяш бързичко с тях, или трайно и изцяло променят динамиката, с която вършиш работата си, променят ежедневните задължения. Такъв пример е и пандемията, която сполетя света в началото на годината.“ с усмивка обобщава Кристина.
„По време на въведеното извънредно положение заради COVID-19 всички ние, които работихме на първа линия в дружеството, преминахме през труден период. Посрещахме и изпращахме хората, дезинфекцирахме и следяхме за спазването на всички противоепидемични мерки, за да предпазим нашите колеги. За пореден път усетих и продължавам да усещам отношението и загрижеността на ръководството. Всеки ден питаха дали сме добре, дали всички в семейството ни са здрави. Това топло отношение ни накара да се сплотим още повече и да запазим доброто си психическо състояние“, – с вълнение разказва Кристина.
Всеки, който я е виждал в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, знае, че тя винаги е усмихната и любезно посреща хората. За нея е важно всички да са добре, да чувстват доброто отношение от отсрещната страна.
„Това е моята работа, ако ще я върша, искам да бъде както трябва!“
Колкото е отдадена на работата си, в свободното си време Кристина Петкова, толкова активно се отдава и на културни и творчески дейности. От 17 години е председател на Народно читалище „Светлина“ в с. Душанци. С умението си да работи с хора и въпреки факта, че обществената работа не е никак малко, с обич към хобито си и много труд, тя споделя, че по този начин се разтоварва. Щастлива е, когато е в читалището, заобиколена от книгите или от самодейците и танцьорите. Приемствеността, която чувства и сплотеността на хората я карат да не спира да прави това, което обича.
Активното участие в живота на читалището, изготвянето на сценарии, съвместната работа с кметството и общината, привличането на дарители и грижите за нуждите на членовете, са само част от задълженията на председателя. Тя обаче приема това като разтоварване. Съхранението на традициите и пресъздаването им на сцена, работата с деца, учейки ги да бъдат отговорни, да уважават възрастните, да почитат обичаите и да помнят историята, са неща, които създават радост и удовлетворение. Кристина е щастлива, че може да бъде част от този културен живот, че може лично да представи на хората българското, запазило се във времето и да събуди любовта към родното.
„Обичам да бъда сред хора, за това обичам професията си. За това обичам и хобито си! Влизам в две роли – Криси от рецепцията в рудник „Челопеч“ и Криси от читалището в село Душанци“ – това е… Криси.
Отдел „Комуникации“ – ДПМЧ
