С номинация за „Оскар“ за най-добрия български филм за 2021 година „Лека нощ, Лили“
- Г-н Вълчев, разкажи нещо за себе си, да припомним на читателите на в. „Регион“ за теб.
- На 33 години съм, завършил съм СУ „Саво Савов“, в класа на педагога Живко Буюклиев. Често се чуваме с него, пишем си. След това завърших фотография през 2015 г., а после, през 2019 г. и режисура в НАТФИЗ. В момента съм режисьор и фотограф, сценарист и продуцент.
- Как се роди идеята за филма „Лека нощ, Лили“?
- Много исках да направя един филм, който да бъде в една стая само с един актьор. Седнах да напиша сценария една нощ и само за една вечер го написах. И така се роди, както и с ограничението, знаеш, че филмите, които се правят сега, да могат да се реализират бюджетно. Наясно съм колко скъпо изкуство е киното. И затова си сложих едни такива ограничения.
Идеята се роди много бързо и спонтанно. Смятам, че и след като баба ми Невена почина, и това повлия. Филмът разказва за една възрастна жена, в последния ден от нейния живот, как тя се справя с миналото, с нещата, които е пропуснала, нещата, които не е простила, дори и на себе си, пропуснатата любов…
- Филмът „Лека нощ, Лили“, напомня за една стара лента с Апостол Карамитев „Бялата стая“. Помниш ли този филм?
- О-ооо, да! Вярно, не бях се замислил за това. Ти си първият, които ми го казва. Ще си го пусна да го гледам, сетих се много добре кой е.
- Къде те намери съобщението, че печелите наградата и ви номинират за най-престижното отличие във филмовото изкуство – „Оскар“?
- Ние спечелихме наградата за най-добър български игрален филм на 18-то издание на Международния фестивал за късометражно кино In dhe Palace. „Лека нощ, Лили“ е предложението на фестивала към Академията за филмови изкуства и науки за наградата „Оскар“ в САЩ. Това е единственият фестивал в България, който има сертификат да изпраща филми за наградите „Оскар“. И това сме ние. Изключително съм радостен за тази награда. Хубавата новина научих по телефона, на излизане от метрото.
- Образувахте чудесен тандем с братовчедка си Пенка Иванова-Болди и брат ти Невелин Вълчев, който е монтажист на филма. Имате ли вече след този успех идеи и намерения за още подобни проекти?
- А, да! Даже ще се видим в Пирдоп. Два от филмите, които искаме да направим, ще бъдат снимани в региона. Единият е документален и ще разказва за няколко силни жени от Пирдоп, няма да казвам кои са. Те не са особено популярни, но са възрастни жени, домакини, много интересни. Другият е любовна история между момче и момиче. Планираме той да е пълнометражен, игрален, и да го направим към края на настоящата година. Всичко, обаче, ще зависи от това, как се развият нещата с пандемията и сложната обстановка у нас. Надявам се за него да ни помогнат местните общности, компании, хора, за да го реализираме. Идеята не е скъпа, дано да се случат нещата.
- Кога ще може да се види филмът „Лека нощ, Лили“ по телевизията или в киното?
- Не знам, все още. Ще се опитаме да направим една премиера към края месец април, ако позволят условията. Ще поканим хора и от Пирдоп, разбира се. Защото тези прожекции, които минаха, бяха ограничени откъм посетители. Така че, не смея да ти кажа категорично все още кога може да се случи това.
- Може ли да говорим, че този твой филм възроди позабравената изключителна актриса Виолета Гиндева за българските зрители, макар нея вече да я няма?
- Да, абсолютно! Тя не беше се снимала в киното повече от 30 години. И не бяха я канили, което беше много тъжно за самата нея. Когато й се обадих по телефона, бях в Пирдоп, на гости при другата ми баба. Получих телефона й от Народния театър, веднага се обадих, поканих я. Тя ми каза да изпратя сценария, затова го пуснах по една от фирмите за доставки на пратки. И на следващия ден вече го беше прочела, обади ми се и сподели, че много й е харесал, че е съгласна да участва. Приличал й на френски филм. Каза ми: „Преди да ме избереш, ела да ме гледаш в театъра и тогава да решиш дали ще бъда аз“. И това се случи. След като я гледах в Народния театър имахме една прекрасна вечеря, на която присъства и актрисата София Бобчева. Тя ми помогна да намеря главния актьор на филма Павел Иванов, който също беше с нас. Всички заедно обсъдихме идеята. Беше много хубава среща, все едно със стар приятел, който винаги си познавал. Дълго време говорихме, след това се виждахме още няколко пъти, тя ме водеше с нея, бяхме заедно на театър, дори веднъж й бях кавалер.
- Мислил ли си да направиш нещо и по произведение на писателя Тодор Влайков?
- Да, мислил съм си го. И не само за него, но и за неговия брат, с когото, зная, че са имали много здрава връзка. Много харесвам неговите произведения, още повече, че те са писани за нашия край. И веднага се ориентира за какво четеш, като минаваш из града.
Искам да ти кажа, че премиерата на първия филм, който направихме с Пенка Иванова-Болди и Невелин – „Монолог в антракт“, беше в кино „Влайкова“, в София, на ул. „Иван Асен II“, на неговата съпруга киното. Сега то е едно от малкото останали в столицата, за радост наша. И оттам тръгна нашето партньорство не само по роднинска линия.
- Благодаря ти за отделеното време и този разговор. Желая ти здраве и продължаващи творчески успехи.
Интервюто е направено по телефона
