На емблематичната дата 22.02.2022 излезе от печат книгата на проф. Владимир Мигев „Времето на българското преустройство (юли 1987 – ноември 1989)“, подготвена от Издателство „Златен змей“ на Христо Ковачев.
Проф. дин Владимир Мигев, с немалко ученици и възпитаници в Средногорието, е познато и запомнящо се име в българската историческа наука. Изследването му е шестото от поредицата актуални за нашето съвремие негови проучвания за развитието на Съюза на българските писатели в контекста на политическия живот у нас от 1944 до 1989 г. (С. 2001, 2014), за чехословашката „нежна революция“ през 1968 г. и България (С. 2005), за отраженията на полската криза и профсъюза „Солидарност“ у нас в периода 1980 – 1983 г. (С. 2008) и за влиянието на съветската перестройка върху българската общественост от 1985 до 1990 г. (С. 2017).
Книгата „Времето на българското преустройство (юли 1987 – ноември 1989)“ е резултат от години на задълбочена работа в Централния държавен архив с документи на политическите и държавните ръководства на страната. Проф. Владимир Мигев е извлякъл необходимата му информация от огромното количество статии и публикации в периодичния печат, излизал у нас през това време, както и от издания на други автори, работили върху развитието на страната от месец юли 1987 г. до началото на промените на 10 ноември 1989 г. Трябва да се отбележи, че той е от малкото историци у нас, насочили вниманието си към тези процеси. Проучването им изисква висока отговорност, прецизност в оценките и анализите, защото дистанцията ни до тях е твърде близка. Има немалко свидетели на протичането им, информацията със съвременните електронни сайтове и публикации е достъпна, затова всяка казана дума или твърдение, трябва да бъде подкрепено с достатъчно аргументи и доказателства. Нещо, с което проф. Мигев, следвайки своя дълг на професионален изследовател, се е справил на високо ниво и е постигнал.
Книгата съдържа предговор, в който се представят публикуваните до сега изследвания по темата, пет глави и заключение. Вниманието си в първата авторът насочва към времето преди периода, който разглежда. Тук той се спира на някои стъпки и явления в страната, които предопределят финала на „епохата Тодор Живков“ през ноември 1989 г. Във втората продължава с мястото и ролята на Юлския пленум на ЦК на БКП през 1987 г. Докладът се превръща в концепция за развитието на страната в условията на започналата по-рано в „перестройка“ в Съветския съюз. Третата глава – „Разрастване на реформаторската дейност“ изследва промените у нас през 1988 г., които водят до постепенното навлизане на новите форми и практики в икономическото устройство на държавата, поставянето на основите на пазарното стопанство и опитите да се преодолее кризата, обхванала социалистическото общество. Един от акцентите тук е създаването на първата дисидентска структура – Общественият комитет за екологична защита на град Русе. В четвъртата глава от книгата – „Опозиционната мисъл на България в условията на преустройството“, се продължава изследването на стъпките в политическия, културния и обществен живот у нас до ноември 1989 г. Авторът посочва появата на немалко критични бележки, статии и изказвания на видни български общественици и интелектуалци за недъзите в управлението на страната.
Следващата глава – „Изостряне на противоречията и формиране на нова обстановка“, включва няколко важни теми, една от които е създаването на „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България“ и водещите личности в него, част от елита на нацията. Разкрива се отношението на властта към тях и опитите те да бъдат ограничени в изявите си и дискредитирани. Като един от примерите на автора е спирането на особено актуалното и гледано тогава предаване „Всяка неделя“, водено от Кеворк Кеворкян. В тази част от изследването си проф. Владимир Мигев прави и анализ на „голямата екскурзия“ – преселването на хиляди българи с мюсюлманско вероизповедание в Турция заради смяна на имената им.
Последната част от книгата е посветена на „Промяната“ – решенията на пленума на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г., освобождаването на Тодор Живков от поста „Генерален секретар“ и началото на прехода на страната към друг вид устройство и общество, основано на пазарните механизми и икономика.
Книгата е илюстрирана с множество фотографии, с повечето от които читателят се запознава за първи път. Включени са и статии за творческия и професионален път на проф. Владимир Мигев от ученика му Христо Ковачев и от неговите колеги от Института за исторически изследвания към БАН Илияна Мирчева, Надя Филипова и Никола Поппетров. Книгата може да бъде закупена от автора, от издателството или чрез електронния каталог на книжарница „Български книжици“ – София.
