Разговор на Христо Ковачев, Goldminebg.eu, с инж. Цветомир Велков, оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ и инж. Любомир Хайнов, оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“
Инж. Цветомир Велков е оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД от 2016 г. След като е бил стажант по време на следването си в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София, през 2001 г. постъпва на работа в рудник „Челопеч“ като инженер „Геомеханика“. През 2005 г. е отличен с наградата „Млад специалист с най-добри постижения в минната индустрия“, връчена от авторитетното минно списание „Mining Journal“ в Лондон. През 2017 г. получава престижната награда за технологично лидерство в международния конкурс на изданието „Mining Magazine“ за новаторски подход при изземване на граничен целик в рудник „Челопеч“.
Инж. Любомир Хайнов започва кариерата си в обогатителната фабрика в Челопеч през 1995 г. като механошлосер. Достига до неин ръководител и е сред водещите организатори на мащабното ѝ разширение. Работи и като директор „Поддръжка“ в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД до 2016 г., когато става оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД.
- Здравейте, нека започнем с основната цел на „Дънди Прешъс Металс“ в България: „Разкриваме ресурси и създаваме стойност, за да растем и просперираме заедно“ и с непреходните ценности на дружествата – безопасност и благополучие на хората, грижа за околната среда, прозрачност и отговорност, взаимност и уважение, иновативност и партньорство с местните общности… Като начало – колко струва един1 Ваш час?
Инж. Цветомир Велков: - Зависи от гледната точка... Да Ви дам един пример, ако има аварийна ситуация в рудника...
- Не дай боже!
Инж. Велков: - Да, по протокол за 20 минути всички трябва да бъдат евакуирани от рудника... А престоят в обогатителната фабрика го отчитаме в секунди и минути.
Инж. Любомир Хайнов: - Колко струва един час? Да не плащате интервюто... Ако трябва да говорим сериозно – много струва...
- Инженер Велков е в Челопеч, а инженер Хайнов – в Крумовград. Как започна работния Ви ден и с какво?
Инж. Велков: - Рано, с чаша кафе и преглед на ситуацията в рудника и обогатителната фабрика през телефона.
Инж. Хайнов:- В 6:30 започват срещите ми – най-напред с началниците на смени и после с останалите ръководители...
- Неотдавна научихме добрата вест, че „Дънди Прешъс Металс“ е в топ 15 на най-добрите минни фирми в света по показателите „околна и социална среда и управление“. Рейтингът е направен от „Standard and Poor’s“, което е голямо постижение и за българския минен бизнес. Как се създават жизнени, устойчиви и иновативни компании като ДПМ Челопеч и ДПМ Крумовград от 2003 г. досега?
Инж. Велков: - Ако започнем от 2003-та, най-същественото е смяна на системата, по която се изземва рудата, което стана 2004-5 година – от подетажно обрушаване на добив от камери с последващо запълнение. Без това ние нямаше да можем да продължим. Върху тази фундаментална промяна надградихме всичко по-късно, за да се превърне днес рудник „Челопеч“ в един от най-модерните в света.
- Историята на проекта „Ада тепе“ е показателна със 17-годишните преговори със заинтересованите страни и местните общности за промените в него и с реализацията му през последните 4-5 години. Кои са основните моменти от последния период, инж. Хайнов?
Инж. Хайнов: - Аз съм в Крумовград от 2016 година, когато току-що бе започнало изграждането на рудник „Ада тепе“ и на обогатителния комплекс, след дългата сага за получаване на всички разрешителни. За тези немалко години успяхме да спечелим доверието на хората, това е главното. Въпреки трудностите, ние не се отказахме и бяхме новатори. Стигнахме до иновативното решение за Интегрирано съоръжение за съхранение на минните отпадъци, вместо традиционното хвостохранилище. Така намалихме площта, която щеше да заема хвостохранилището, и постигнахме ефективно и екологично използване на водите в оборот. Създадохме изцяло нов рудник в защитена зона „Натура 2000“. Това е свързано с другата важна особеност на нашия оперативен модел на управление – грижата ни за хората и за околната среда, за съхранение и подкрепа на биоразнообразието. Проектът „Ада тепе“ бе подготвян повече от 17 години, а строителната му реализация бе за 3 години. Официалното откриване на ДПМ Крумовград бе на 23 август 2019 г. и вече 2 години работим успешно на пълен капацитет. Миналата година (2021 г.) преработихме 865 000 т руда и произведохме 133 000 тр. унции.
- Изградихте най-новото минно предприятие – първото след 40 години у нас. Предишното, с което се сравнявате, е МОК „Елаците“. Разбира се мащабът и времето са други…
Инж. Хайнов: - Напрежението беше подобно като при МОК „Елаците“, няма как да се изгражда ново минно предприятие и да няма високо напрежение. Но то не се проявяваше навън, а си оставаше вътре. Най-напред възникна между проектантите и изпълнителите, после при набирането и обучението на екипите. Освен това, ние обещахме над 90 % от състава ни да бъде от местни хора, както и да опазим природата около „Ада тепе“ чиста. Ангажирахме се и с подкрепа за изграждане на важни обекти и със стимули за местния бизнес в Община Крумовград. Всичко това няма как да не вдига градуса на напрежението, но то е градивно и ни държи постоянно в добра форма. Но и носи удовлетворение – ние изпълняваме нашите обещания и продължаваме да градим доверие. Построихме чисто и тихо за около три години модерен минен комплекс и това се оценява и от местните хора, и от колегите по света и у нас…
- Всяка от компаниите ви има собствени особености: подземен - открит рудник, единият с 67-годишна история, другият започнат неотдавна на „гола поляна“, но тръгвате заедно с различен темп през 2003 г. Обединяващото е общият мениджмънт – проф. Илия Гърков е изпълнителен директор и на двете дружества, Вие пренасяте най-доброто от опита му в ДПМ Крумовград като ръководен екип. За мен това е една от управленските Ви иновации. Как се реализира тя на практика?
Инж. Хайнов: - „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград са две юридически самостоятелни дружества. Но по същество, ние сме един организъм, така да се каже. В Челопеч се създават най-напред добрите минни практики, които се прилагат и в Крумовград. За нас през изминалите две-три години най-важното беше да подберем и да обучим нашите колеги, така че всеки един на своето работно място да бъде адекватен на изискванията. Нашите водещи специалисти най-напред се обучаваха в Челопеч. Това беше много напрегнат, но в крайна сметка резултатен процес.
Аз не се изненадах, когато инж. Гърков ми предложи предизвикателството Крумовград... По-скоро се изненадах приятно от това, че той ме вижда като готов оперативен директор на дружеството. Ние с него не сме работили дълго заедно, защото по онова време той беше в Армения. Но аз приех без много колебание, защото виждах възможности да покажа придобития капацитет след това, което бяхме постигнали в Челопеч... А съм и уверен, че той винаги ще бъде насреща, макар неговия управленски стил да се характеризира с това, че оставя ръководителя самостоятелно да работи и се намесва тогава, когато има нужда, а това при нас става все по-рядко…
Инж. Велков: - За разлика от Любомир, с проф. Илия Гърков се познаваме още от времето, когато бях студент и сред първите стажанти в рудника, а в Дънди съм вече 21 години. Така че като колеги минни инженери, ние сме имали възможност да работим заедно. Дори когато беше изпълнителен директор на мината „Капан“ в Армения, ние поддържахме непрекъснато връзка, като един от поводите беше, че той започна да работи по българо-английски минен речник и обсъждахме повече от термините в него. Но освен професионални, ние поддържаме и чисто човешки, приятелски отношения...
Инж. Хайнов: - Илия Гърков беше от малкото инженери с практически опит от открит рудник, беше работил на „Елаците“. Този опит беше много важен при изграждането на „Ада тепе“. Съзнателно или не, аз съм се учил от него като човек, специалист, ръководител и съм се стремял да усвоявам тези умения, които включваме в оперативния модел на управление в „Дънди Прешъс Металс“. Той ги владее в най-голяма степен и продължава да развива теоретично и практически този наш уникален управленски модел. Стимулира ни с това, че ни оставя да работим самостоятелно, мен и екипа ми, и ни има доверие. Нашата задача е микромениджмънтът, не че той не го може това, но неговите ангажименти са в стратегическото направление. Стремим се, и мисля успешно го правим, да изпълняваме заложените производствени показатели, както и да спазваме дадените обещания. Това за обещанията е изключително важно, то е нещо като закон при нас.
- Рудник Челопеч има вече 67-годишна история... Инж. Велков, как виждаш неговото развитие от днешна гледната точка?
Инж. Велков: - Историята на рудника е пребогата с промени, но най-голямата трансформация е в началото на новия век. Аз съм работил в рудник „Челопеч“ преди 2003-та, когато дойде Дънди, и мога да сравнявам... Работата в рудника беше спряла, предприятието – фалирало и с огромни дългове. Голямата промяна беше извършена с внедряването на новите технологии за добив и преработка на руда до медно-златен концентрат и реализацията на поредицата от проекти, които модернизираха добива и го превърнаха в устойчив. От 500 хил. тона добита и преработена руда годишно в началото на 2000 г., до над 2 млн. тона днес. Ако трябва да отговоря на въпроса, кое е ключовото за постигане на този успех, за мен без съмнение това са хората, моите колеги, с които денонощно сме „на вахта“. Техният професионализъм и мотивация за развитие…
- Не беше ли прекалено амбициозно обещанието над 90 % от персонала Ви да е от община Крумовград?
Инж. Хайнов: - Да, беше амбициозно, но ние го изпълнихме и смятаме, че това беше правилният ангажимент. Може би имахме известно логистично затруднение в това, че нашите колеги от ръководния екип преминаха на обучение в предприятието в Челопеч. Но те пренесоха опита при нас и подпомогнаха обучението и на останалите. Аз съм убеден, че ако едно предприятие иска да е успешно, над 90 % от хората трябва да се местни.
Първо, защото местният човек мисли по различен начин и за безопасността, и за екологията. Просто той е ангажиран с тези неща много повече. Второ, той харчи парите си в своето населено място и подкрепя местната икономика. И трето, той пренася добрите практики, фирмената култура, в своето селище. Всичко това се вижда много ясно в Крумовград, който се промени в последните години и продължава да се променя към по-добро. Няма да е нескромно да повторя и аз, че в голяма степен това се дължи на нашата компания и на много доброто взаимодействие с местната власт, а и с хората от района.
- Ти живееш вече 4 години в Крумовград повече, отколкото в родната Златица. Чувстваш ли се вече крумовградчанин?
Инж. Хайнов: - Градът ми харесва, напомня ми за Златица, но не може да го замести. Липсват ми семейството, децата, колегите от Челопеч… Но това е положението, такова голямо предприятие не може да се ръководи дистанционно.
- Крумовградчани говорят за Вас като за особено добри хора и професионалисти...
Инж. Хайнов: - Успяхме да намерим общия език за обсъждане на проблемите и да подкрепяме тяхното решаване не само финансово, но и с добри решения, които се оценяват от общината. С една дума – разбираме се и си помагаме. Но най-важното е да изпълниш това, което си обещал или въобще да не обещаваш, ако не можеш да го изпълниш... Много се радваме на успехите, постигнати от Фонда за подпомагане на микро, малки и средни предприятия в община Крумовград. Предприемачите от района, които използваха пълноценно неговите сериозни възможности, създадоха над 52 нови работни места и успешно развиват фирмите си. Този иновативен социален фонд беше създаден през 2019 г. в изпълнение на Меморандума за разбирателство между нашата компания и община Крумовград. Този опит вече се пренася и в Средногорието. Ето как ние тук създаваме нови практики, които се използват и в нашия край…
- Колко са златичаните при тебе, с които заедно копаете златото на Ада тепе?
Инж. Хайнов: - С мен сме трима – двамата колеги Борислав Гечев и Павлин Василев – главни инженери на рудника и на поддръжката.
– Познаваш ли вече всичките си над 200 колеги, с които работите заедно?
Инж. Хайнов: Познавам ги по физиономия всички, надявам се и те вече да ме познават... А всички колеги на ръководни позиции поименно и вече с техните характерни особености... Трудно беше да спрем да си говорим на „вие“...
- Инж. Велков, иска ми се да видим рудника и обогатителната фабрика в Челопеч като една система. Говорим отделно ту за СМАРТ центъра или за Wi-Fi, ту за дрона или за автономните машини... Как се свързват те в една обща система, как върви симбиозата между естествения и изкуствения интелект. Кога започна дигитализацията на рудника?
Инж. Велков: - Дигитализацията при нас не е самоцелен процес, тя е компонент от общото иновативно развитие на подземния рудник и на обогатителната фабрика, това е важен, но допълнителен елемент към нашия управленски модел. Да мислим и да говорим за дигитализация започнахме през 2009 г., първите реални стъпки направихме през 2012 г. Беше голямо предизвикателство, когато започнахме да дискутираме как да прилагаме дигиталните технологии в нашата ежедневна миньорска работа.
Те не бяха характерни за подземните рудници, затова сигурно бяха необходими тези предварителни усилия. След това нещата тръгнаха по естествения си път, особено когато започнаха да навлизат специалисти от по-младото поколение, които са свикнали да работят с телефона, с компютъра... И успяхме да вградим дигитализацията в нашия оперативен модел за управление и производство, вкл. с последния много важен пилотен проект за автономно управление на машини в рудника. Продължаваме да сме сред малкото рудници в света със 100 % надеждно wi-fi покритие на 600 м. под земята, което ни позволява следене на процесите в реално време като в откритите рудници…
Най-напред направихме оперативни центрове в рудника и в обогатителната фабрика. След това създадохме общия смарт център, който надгради създаденото и успяхме да интегрираме процесите по веригата на добавената стойност. Постепенно изградихме инфраструктурата за Wi-Fi в рудника и увеличаваме дейностите, които се извършват чрез дигиталните устройства.
Важно е да се каже и друго – това, което ние започнахме да правим в областта на дигитализацията, го няма написано в книгите, да седнем да го прочетем и да го изпълним стъпка по стъпка, няма рецепти. Започнахме да работим чрез пилотни проекти през пилотния смарт център в началото, така че да тестваме новите технологии от гледна точка на безопасност и стабилност при постигне на резултатите. Като се налага, правим промени и усъвършенстване на внедреното. И ако предишните години правихме по един-два пилотни проекта, през 2021-ва имахме повече от 5 пилотни проекти в сферата на дигитализацията.
Напоследък успяхме през смарт центъра да валидираме доста от промените, които тествахме в пилотните проекти. И се шегуваме, че той се превръща в гейминг център. Точно това правим в момента – изграждаме нови условия, откъдето да управляваме 4-рите вече завършени пилота за телеуправление на сондажните машини, пробивните карети, раздробяване на негабаритни късове руда и особено интересното автономно управление на челен товарач. Това са резултатите през миналата година в областта на дигитализацията – потвърдихме концепцията си и продължаваме напред.
Успяхме да дигитализираме водно и хвостово стопанство в целия му технологичен процес – от охраната, видеонаблюдението с огромна резолюция, мониторингът на тръбопроводните системи (дебити, налягане), мониторинг за безопасност на основната стена и др., да не навлизам в специфичната терминология...
Така че имаме възможност да наблюдаваме и да контролираме в реално време всички процеси там. Ние прилагаме най-добрите световни практики в управлението на това съоръжение, така че да се осигурява и стриктно опазване на околната среда, което за нас е изключително важно. Ние отговаряме на само на националните, европейските, но и на канадските екологични норми, които са едни от най-високите в света.
- Да се върнем на дигитализацията в подземния рудник. Докъде стигнахте с дрона и каква е днешната му функция?
Инж. Велков: - Ние го наричаме нашата подземна птица, но всъщност това е автономен, самообучаващ се робот – дрон, с много интересна роля в рудника. Започнахме през 2019 г. с дрона на американския стартъп „Ексин“. Ние най-напред им отворихме вратите в България, след като те бяха предлагали своя продукт на по-известни компании. Запознахме ги с нашата работа в подземния рудник и предизвикателствата, които задължително трябваше да преодоляваме заедно в екип. Смятам, че се справихме отлично и сега имаме един умен дрон от четвърто поколение. Ние го използваме като основен източник на информация за управление на производството. Смея да кажа, че той е един от най-умните в света не само в нашия бранш. Видео информация с висока разделителна способност с милиони точки, детайлно сканиране на обектите, пускането в зони, където е изцяло забранен достъпът на хора. Контактът ни с „Ексин“ е непрекъснат, имаме споразумение всичко най-ново в тази област да бъде споделяно и прилагано при нас според условията и изискванията ни. И трябва да кажа, че сме изключително доволни от постигнатото.
- Това е процесът, който наричам свързване на естествения с изкуствения интелект... Кога ще имаш дрон, инженер Хайнов?
Инж. Хайнов: - И аз имам... Той е брат на челопешкия дрон. Всичко ново, което се прави в подземния рудник, паралелно се прави и при нас, разликата е само в различната география. Дронът има същите задачи, само че на открито и си има доста работа. Сканира всичко, което е необходимо, особен голям е приносът му при отчета на ежедневния и месечния добив на руда. Той е конкурент на нашите маркшайдери, като сканира милиони точки много бързо, точно и лесно. Правим и видеа на взривяванията, като по този начин контролираме тяхното качество.
- Накрая пожеланията ви за 2022-ра?
Инж. Хайнов: - Тази година пожеланията са шаблонни, но много необходими – всички да сме здрави, това е най-важното! Иначе, сигурното е, че ние ще продължим да работим все така добре и в нашата компания, и заедно с Община Крумовград, защото имаме още много какво да свършим...
Инж. Велков: - Съгласен съм с Любомир, най-важно е здравето, другото е постижимо. Ние вече сме си правили равносметките и планираме какво ще свършим през 2022 година, и съм убеден, че ще го постигнем, само да сме здрави заедно с всички наши колеги и близки.
- Благодаря ви и до нови срещи при вас!
Със съкращения. Цялото интервю може да видите на https://goldminebg.eu/trialog-na-hristo-kovachev-s-operativnite-direktori-na-dpm-cvetomir-velkov-i-lubomir-hainov/
