На 2 януари офицери и сержанти от запаса и резерва в с. Челопеч, членове на дружеството на Съюза, застанаха в почетен строй, начело със своето знаме пред паметника на загиналите жители на селото във войните за национално обединение. По инициатива на председателят на дружеството м-р Филип Вътев, те се поклониха пред местните герои по повод 140 години от Руско-турската война 1877 – 1878 г. и освобождението на селището от османско робство.
Село Челопеч е първото освободено от руските войски селище в региона. Още на 21 ноември (н. ст. 10 декември 1877 г.), бойците от Лявата колона на Западния отряд, командван от генерал-адютант Гурко, ръководени от генерал Курнаков, влизат в него и предотвратяват унищожаването му от черкези и башибозуци, които безчинстват из къщите, оскверняват църквата “Св. Николай Мирликийски” и убиват 35 местни жители. Настъплението на казаците спира техните набези, а щабът на казашката бригада се установява в училище. Няколко дни по-късно командването на руските войски на Златишкия проход преценява, че задържането на с. Челопеч е нецелесъобразно и е разпоредено жителите му да се укрият в Стара планина, а руските отряди се изтеглят на позициите си в Балкана. След това между воюващите руски и турци се водят само престрелки и позиционни боеве. Задачата да не се допуснат турците да заемат отново селото е изпълнена. На 21 декември 1877 г. – 2 януари 1878 г., две сотни от 26 Донски и 21 Казански полкове, под ръководството на полковник Мандрикин първи влизат в Челопеч, а заедно с тях се завръщат в родното си село и неговите вече свободни от петвековното робство жители.
Пред мемориала на площад “Освобождение” м-р Филип Вътев говори пред членовете на дружеството за паметното събитие, като подчерта, че споменът за загиналите за освобождението ни руски войни и български опълченци ще бъде съхранен за поколенията. Офицерите и сержантите от запаса и резерва от с. Челопеч сведоха своето знаме и се поклониха пред саможертвата на героите. На паметника бе поднесен венец, в знак на благодарност и признателност към загиналите за свободата и независимостта на Отечеството.
По-късно в клуба на дружеството бе изнесена беседа за славните и величави събития от преди 140 години, открили пътя за нов живот на жителите на селото.
