На 18 юли, по повод 182-та годишнина от рождението на великия син на България Васил Иванов Кунчев – Левски, в гр. Златица тържествено бе обявено финализирането на първия етап от проекта за възстановяване сградата и подредбата на църковния метох. Той бе реализиран по партньорската програма на общината с „Аурубис България“ и финансиран изцяло от компанията.
Както е известно, от 1867 г. до 1872 г., Апостолът на свободата трайно е свързан с историята на Златица и региона. Няколко пъти той посещава града, основавайки тайни комитети в Средногорието, а на два пъти в деня на своето рождение – за 30-та си годишнина и в последното лято на революционния си път, Левски е в околностите на Златица или намира убежище в метоха, където получава писма от съратници и изпраща свои до съмишленици. След освобождението златичани всеки път на 18 юли и в деня на неговото безсмъртие – 18 февруари, поднасят цветя и припомнят за делото на Апостола на барелефа на Карловския дякон.
За откриването на възстановения метох в Златица бяха дошли председателят на Фондация „Васил Левски“ проф. Пламен Павлов, уредникът на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово, Виктор Комбов, техническият директор на „Аурубис България“ Теодор Дуралиев, както и Иван Градинаров, Ивайло Георгиев и Драга Сапунджиева от компанията, зам.-генералният директор на „Елаците-Мед“ Стоил Димитров, административният директор на дружеството инж. София Торолова, ръководителят на фирмата, изпълнила строителните дейности, Захари Бабуров, общински съветници, представители на институции, много жители и гости на Златица.
Кметът на общината инж. Магдалена Иванова откри тържеството, като припомни за времето, за което има данни, че манастирска собственост е съществувала в града. Тя говори за посещенията на Паисий Хилендарски през 1761 г. и на брат му – проигумен Лаврентий от Хилендарския манастир през 1764 г., както и за други таксидиоти, отсядали в Златица. Инж. Иванова подчерта, че макар и малко в онези години, златичани са били съпричастни към борбите за освобождение на народа ни и давали убежище на Апостола на Свободата, образувайки от най-видните си съграждани революционен комитет. Тя изрази благодарности към ръководството на „Аурубис България“, приело идеята на местната власт за възстановяване на сградата на светинята, както и на всички, помогнали с дарения на подредба и експонати за възстановяване на обстановката в сградата, такава, каквато я помнят немалко наши съвременници. За проведената значителна събирателска дейност и пресъздаване на атмосферата на този малък Божи дом, значителен е приносът на Атанас Атанасов, Дончо Михайлов, семейство Радка и Асен Самарджиеви, Цветана Дуралиева, Боряна Панджерова, Борислава Николова и много други, на инж. Цветан Хаинов, зам.-кмет на общината, както и работещи в общинската администрация.
За завършека на родолюбивото дело поздравителни адреси бяха изпратили президентът на Република България Румен Радев и изпълнителният директор на „Елаците-Мед“ инж. Драгомир Драганов, които бяха прочетени от Койка Алексиева. В словото си за Левски проф. Пламен Павлов насочи вниманието към неговото трайно място в миналото на Златица. За метоха той подчерта, че днес рядко може да се види у нас така добре и автентично възстановена сграда, построена преди близо двеста години. Приветствие към златичани и техните гости в този ден поднесе и Виктор Комбов – човекът, открил в Държавния архив на Република Турция автентичната снимка, по която оманската полиция е търсила Апостола в края на 1872 г.
Тържествен водосвет и освещаване на сградата на метоха отслужи архиерейският наместник ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев. На барелефа на Левски бяха поднесени венци и цветя от общината и ОбС – Златица, Регионален комитет „Васил Левски“, „Елаците-Мед“ и „Геотехмин“, читалище „Христо Смирненски“ СУ „Св. Паисий Хилендарски“ и граждани. Рецитирани бяха стихове да Апостола, а вокална група „Златица“ при пенсионерския клуб в града, изпълни патриотични песни.
В сградата, която участващите в тържеството имаха възможност да разгледат, е възстановена свещоливницата, където на няколко постера се представят моменти от историята на Златица, с посещенията на Паисий и Левски в града. В одаите на първия етаж е представено килийно училище от 30-те – 40-те години на XIX в. Както е известно, сградата на класното училище, намирала се в непосредствена близост до метоха в същия двор, преди няколко години бе разрушена. В друга стая, е показана обстановката, в която са били затваряни участници в Априлското въстание от 1876 г., оставили имената си с пламъка на запалена свещ по шиндите на тавана. На втория етаж са възстановени гостната, стаята, служила за спалня, както и кухнята с двата оджака и голямото складово помещение.
