На 11 май, по повод 132 години от създаването на читалище „Христо Смирненски“ – Златица, приемник на създаденото на същата дата през 1889 г. читалище „Единство“, в Алеята на паметта и славната в града бе официално открит барелеф с паметна плоча на учителя и активен деятел и председател в продължение на осем години на културната институция Серафим Боянов. На събитието присъстваха кметът на общината инж. Стоян Генов, зам.-кметът инж. Иванка Ангелова, председателят на читалищното настоятелство Нели Михайлова, общински съветници, деятели на културата, служители в ОбА и граждани.
Изработката на двата възпоменателни знака бе направено през миналата 2020 г. по решение № 112 от 20 септември на ОбС. Те трябваше да бъдат открити на 1 ноември – денят на народните будители, но поради пандемичната обстановка в страната това тогава не се случи, каза на тържеството кметът инж. Стоян Генов. Той честити празника на читалище „Христо Смирненски“, като подчерта, че това е празник на всички, които са се докосвали до тази магия на българщината и на обичащите да четат. „Убеден съм, че делото на Серафим Боянов няма да бъде забравено и то ще живее вечно в сърцата на златичани“, подчерта г-н Генов.
Девойки представиха за присъстващите биографични данни за родения през 1863 г. в с. Долно Драглище учител. След Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 г. семейството му се преселва в Златица. Учи в Класическата гимназия в София, а преподавателската си дейност той започва през 1886 г. като екзархийски учител в Цариград, после в Банско и Горна Баня. Продължава просветителската си работа в училищата в Златица и Копривщица, като в Града на първата пушка от Априлското въстание през 1893 г. сключва брак с дъщерята на известния копривщенин Ненчо Ослеков – Тодора. Свидетели на младите са известните златишки учители свещеник Сава Докторов, съгражданин на младоженеца, и Иван Боринаров.
Към 1900 г. Серафим Боянов се завръща в Златица, работи като учител и директор от 1907 г. на местното училище. Става собственик на къщата на златишкия Заим бей, построена в средата на XIX в., като я закупува от поборника и пръв кмет на града след Освобождението Нено Гугов. Той на-дълго притежава красивия възрожденски дом и досега сградата е известна като Бояновата къща. Благороден и добродетелен, в различни периоди предоставя дома си за околийска болница, училище и обществени нужди. При създаването на първото в района професионално училище през 1933 г., тя приема неговите ученици.
От 1915 г. Серафим Боянов живее в София, където поддържа активни творчески контакти с проф. Боян Пенев, д-р Кръстьо Кръстев и други дейци на образованието и културата. Издател е на сборник с народни песни за Крали Марко, събрани от него в родния му край, има множество публикации в периодичния печат. Умира през 1937 г.
На барелефа и паметната плоча бяха положени венци от читалищното настоятелство, общината и общинския съвет, родственика академик Кирил Боянов и от кмета на село Долно Драглище Лиляна Боянова, която поради здравословни причини не присъства на тържеството.
