Вечер на Северозапада и Дедо Скъц
Читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“ – Копривщица организира авторска вечер на Цветан Дочев. Мнозина, може би не го познават, но той е добре известен на копривщенци. Тези, които са били на гайдарското надсвирване, ще си спомнят за него, защото колоритната му осанка –облечен е винаги с народна носия, на главата обезателно нахлупил каскет, какъвто са носели неговите деди, той е труден за забрава.
Това е само външната представа за Цветан Дочев. Дълбоко в него се крие българин, който милее за запазване на диалектите и записване и предаване на житейски интересни истории, понякога с много пиперлив привкус. В повечето случай народното творчество е съпроводено с колоритни фрази и изрази, които благоприличието изисква да бъдат представени по подобаващ начин. Само че за Цветан Дочев, това не е истинско, защото казаното не е предадено дословно. Той е написал до сега 5 книги. Три от тях – „Смях до 101 и обратно - 101 вица, преразказани от Дедо Скръц (псевдоним) на автентичен врачански“ (2014 г.), „Рецептите на Д.С. (Дедо Скръц от гр. Враца) И ютики, и баници без граници - преди сичко за Ора с раници!“ (2015 г.) и “Врачанщини чрез Дедо Скръц“ (2016 г.), бяха предоставени на дошлите да уважат събитието копривщенци и гости.
В двора на младежката сладкарница преди събитието Цветан Дочев бе наредил гювечи, пахар (гаванка) и предмети на бита от кухнята на старите врачани. Гергана Иванова от читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“ приветства с „Добре дошли!“ присъстващите на авторската вечер на Цветан Дочев, по известен като Дедо Скръц, от дивия Северозапад. Работил е какво ли не. Сега е специален педагог – занимава се с деца и възрастни с физически и ментални увреждания. Пише разкази и миниатюри, хумористични и нехумористични творби. Издава от време на време вестник „Музевирин за еколочино чист хумор“ („музевири“ се наричат живеещите в този край на България). Неотдавна бе гост и в „Шоуто на Слави“.
Занимава се и с народно готвене, създава рецепти. С типичното си чувство за хумор Цветан Дочев добави за себе си: „То не ми прави чест де, но книгите стават 6. Хората правят пари, аз права книги! Сега к`во да направа?“ И по врачански любезно поздрави своите гости: „Яла, яла, аз съм ви го забръкал!“, което ще рече: „Добре дошли!“. И последваха миниатюри на врачански, изпълнени с много хумор. В книгите съм балансирал книжовния и народния говор. Книжовният говор е да се разбираме помежду си, а народния говор е като кладенчовата вода, подчерта Цветан Дочев. И навил ръкави народнякът започна да готви. Своите готварски заложби той показа при приготвянето на разядка с печени на жар чушки и домати, сиренье, тлъстика (тученица), чесън, печени яйца, ягорида (неузряло грозде), син домат (патладжан), олио, сол, бели дуди (черница), магданоз. Всичко се забърква в пахара (гаванката) и се яде с удоволствие. Опитахме напитка с джанки (сливи), с шума от смокини и грозде, вода, сол на вкус, подправени с копрец (копър), люти чушки и малко олио . Вкусотия! И се получи Копривщенски Бисмарк! За жегите изключително лекарство, гарантира Дедо Скъц.
В края на срещата желаещите си закупиха от неговите книги, а председателят на читалищното настоятелство благодари за доставената наслада за душата. В отговор Цветан Дочев отбеляза, че Копривщица е един много специален град за него и вместо на море има намерение да отпочине тази година във възрожденския град.
