Паметникът в центъра на Мирково вече е история. Неговото демонтиране от мястото ме пред сградата на общинската администрациая предизвика разгорещена полемика на страниците на социалните мрежи. Потребители с леви убеждения смятат, че е кощунство да се посяга на историческата памет, като с премахването на паметника се заличава спомена за миналото пред идните поколения. Тези с десни политически пристрастия са на мнение, че монументът е изживял е времето си и неговото място не е там в центъра.
Разгарят се и дискусии доколко прави са били тогавашните млади хора, готови в името на светлото бъдеще да правят атентати и да воюват със сънародниците си, водени от своите идеи. Основателен е, обаче, въпросът, дали в наши дни има такива идеалисти, готови да дадат живота си за извоюване на социални правдини в полза на своите съвременници и за защита на Отечеството си. И знаят ли днешните млади хора и ученици, израсли в годините на т. нар. демокрация, че благодарение на тяхната саможертва, границите на България при мирните преговори след края на Втората световна война, са останали неприкосновени, защото сме били в лагера на хитлеристка Германия и претенции към българските територии като победена страна е имало от всичките ни съседи.
Ясно е, че времето днес е друго и каквото и да казват двете страни, все ще си останат напълно и взаимно неразбрани от своите опоненти. Недоволни има от това, че с премахването на паметника се заличава един исторически спомен, недоволство има и заради взетото от общинския съвет преди време решение за неговото премахване, което е станало без допитване към мирковчани. По решението на местните законодатели центърът на Мирково ще има съвършено различен нов облик. Стана ясно, че след приключването на ремонтните работи по площад „Разкола“ този паметник ще бъде преместен в друга част на селото. Паметниците от миналото, включително и тези за антифашистката съпротива у нас, е добре да се пазят, за да ни напомнят, че войната е най-лошото, което може да се случи на един народ. Раните и разделението вследствие на нея може да не бъде преодоляно с десетилетия, като всеки ще бъде прав за себе си, но, зависи от коя страна на барикадата е бил по това време.
