Отминалата 2020 година не беше добра. Според стари хора това се предполагаше от поличбите по хвърлянето и ненамирането на кръста на Йордановден на няколко места в България, сред които Пирдоп и Мирково. Но никой не очакваше това, което ни връхлетя през месец март и продължава и в момента.
Някой ще каже, че споделеното е „бабини деветини“, но народът ни през вековете е имал много време да прецени и съпостави събитията, на които е ставал свидетел. Затова е доста мъдър, последователен и обективен в заключенията и прогнозите си. По тези причини тазгодишният Йордановден – 6 януари, в село Мирково беше по-различен. След тържествената литургия и водосвет, извършени от отец Николай Славчев, миряните се приготвиха за шествието. Хвърлянето на кръста в река Мирковчица беше организирано от църковното настоятелство при спазването на всички мерки за безопасна дистанция и употреба на маски от присъстващите. Желаещите да участват в него бяха поканени пред двора на църквата, за да се избегне струпването на хора в храма.
Носенето на хоругвите, църковните знамена и икони също стана при спазване на безопасно разстояние между хората. Мирковчани бяха на дистанция едни от други и при самото хвърляне на сребърния кръст в реката. Този път Светият знак беше попадна в плитчините на реката, а във водата нагази Даниел Богданов, който бързо го намери. Освен него нямаше други смелчаци, нито оспорвано търсене на кръста, но по-важното е, че традицията беше спазена и уважена и тази година.
След задължителните аплодисменти и снимки, хората постепенно се разотидоха по домовете си с нагласа за посрещане на следващите януарски празници.
