На 1 юни, в навечерието на Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, в гр. Пирдоп се проведе възпоменателна заря-проверка. В двора на единственото у нас училище-паметник на героите, дали живота си по бранните полета във войните за национално обединение и отстояване суверенитета на страната през ХХ в., се събраха десетки жители на общината, за да изразят своята признателност към героите.
Три блока – на членове на Национално дружество „Традиция“ от гр. Копривщица, облечени в униформи от Априлското въстание, на служители от системата на МВР и ученици от СУ, ПГТХТ и ПГМЕ в Пирдоп, бяха строени пред сградата на учебното заведение, на чиято фасада са паметните плочи с имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни пирдопчани. Почетният строй се командваше от Дончо Мрънков – ръководител на родолюбивата организация от възрожденския град.
Тържественият митинг започна с песни за България, изпълнени от Смесен битов хор при читалище „Напредък“ с ръководител маестро Кузман Кузманов. Шестокласничката Станислава Василева от СУ „Саво Савов“ прочете стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“, а духовият оркестър при СУ „Любен Каравелов“ – Копривщица изпълни няколко възрожденски мелодии и маршове. Младежи с факли в ръце застанаха пред паметните знаци на свидните синове на общината.
Кметът на общината Ангел Геров прие строя и поздрави отрядите, след което в словото си пред пирдопското гражданство отбеляза, че в памет на поета и войводата Христо Ботев на 2 юни страната ни застива в тържествено мълчание и се прекланя пред паметта на героите, дали живота си за свободата на Отечеството. Г-н Геров припомни думите на писателя Веселин Андреев, казани за Ботев – той е голям и вечен като България.
Над притихналото множество прозвучаха имената на националните светини и на героите на гр. Пирдоп и с. Душанци, положили костите си в олтара на безсмъртните в годините на Националното възраждане и след Освобождението. Кулминацията на възпоменателния митинг постоянно нарастваше с рапортите на командирите на отрядите, с тържествения сигнал „Заря“ и поднасянето на цветя пред паметника на опълченците и на паметните плочи на НУ „Тодор Влайков“. С падане на колене пирдопчани изразиха уважението си пред своите съграждани, дали най-скъпото – живота си, за да я има днес свободна и независима България. Впечатляващ финал на паметното събитие постави няколкоминутната заря, осветила с разноцветни фойерверки небето над града.
